Колко демократична е Турция?

"На практика Турция се превърна в еднопартийна държава. На управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) помогна и немощната опозиция, която е затънала в спомени за изгубеното изключително положение на Турция и оплаква отминалите времена на твърдолинейния кемалистки елит, който не бе особен привърженик на демокрацията. 

Успешните демокрации предлагат да гражданите си средства да изразяват волята и несъгласието си не само по време на избори, а в това Турция се провали зрелищно."

Това коментират Стивън Кук и Майкъл Коплоу в списание "Форин полиси" в статия, критикуваща и подхода на администрацията във Вашингтон да си затваря очите за събитията и процесите, довели до сегашните бунтове в страната.

Според авторите може да изглежда странно, че всичко е започнало заради едно паркче в Истанбул, но това е кулминацията на растящото недоволство от посоката, в която се движи турската политика от 10 години насам.

"Основният въпрос е начинът, по който АКР бавно задуши всякаква опозиция, като внимаваше формално да не напуска демократичните граници. Но при управлението на АКР Турция се превърна в

учебникарски пример за куха демокрация

пишат още Кук и Коплоу.

Западът е донякъде изненадан от събитията, след като през това време твърдеше, че Турция е идеален модел за мюсюлманския свят, че е чудесен партньор и че е по-демократична, отколкото преди 10 години, допълват авторите.

"Има нещо вярно в това, макар че повтаряни до втръсване, те прикриват сложната и често противоречива природа на процесите, протичащи в Турция. При АКР и харизматичния Реджеп Тайип Ердоган безпрецедентен брой турци бяха ангажирани политически и просперираха - турската икономика се утрои като размер между 2002г. и 2011г. На последните парламентарни избори до урните отидоха 87% от имащите право на глас (при 79% от изборите, с които партията дойде на власт преди 11 години). Но тази мобилизация не е съпроводена с възможността да оспорваш водената политика. В действителност се случи точно обратното, АКР бетонира властта си и превърна Турция в еднопартийна страна."


Иронията е, че всичко това стана, докато партията изграждаше либерална система

се посочва в статията във "Форин полиси". При първите притеснения в чужбина, че под ръководството на ислямистка партия "Турция напуска Запада", АКР започна реформи, доказващи, че това изобщо не е вярно. Потвърдено бе членството в НАТО, започнаха дълбоки политически реформи за демонтиране на авторитарното наследство от миналото, военните бяха поставени под граждански контрол, реформирано бе правораздаването, да не говорим за условията за правене на бизнес.

"Тази нова политическа, културна и икономическа отвореност помогна на Ердоган да оглави една коалиция от правоверни мюсюлмани, кюрди, космополитни елити, едър бизнес и средностатистически турци, благодарение на която през 2007г. бе преизбран с 47% - първият път, когато партия получава над 45% от 1983г. насам (първите избори след преврата от 1980г. - бел.ред.). Това бе без прецедент в турската политика и то не беше всичко. През 2011г. премиерът събра 49.95% от всички гласове.

Изглеждаше, че е ударил часът на Турция. Към 2012г. Ердоган бе начело на 17-та по големина икономика в света, която се превърна във влиятелен фактор в Близкия изток и бе спечелил доверието на президента на САЩ. 

Сред аплодисменти от чужбина в Турция бяха в ход авторитарни процеси.

През 2007г. АКР се възползва от разкрит заговор на военни, хора от разузнаването и от престъпния свят, за да започне да задушава критиците си. От тогава Турция се превърна в страна, в която редовно затварят журналисти по спорни обвинения, машината на държавата се използва срещу частни бизнесмени, които не одобряват правителствата политика, а свободата на словото във всичките й форми е под натиск.

Партията и нейните защитници отговарят на това с "такъв е законът", "изваждате го от контекста" и "изцяло изфабрикувани обвинения". Всъщност, тези оправдания показват опростенческото разбиране на АКР за това що е демокрация. Те напомнят и на основанията, на които свалените арабски диктатори разчистваха политическото поле и институционализираха властта в полза на своите партии и семейства.


Докато на "Таксим"Как може правителство, получило почти 50% от гласовете на избирателите, да е авторитарно?" Точно това идеално илюстрира как правителството използва все по-убедителните си изборни победи като оправдание за всякакъв натиск над опозицията, включително тази, която идва вътре от самата управляваща партия.

Както постъпва агресивно с идеите си за ремонт на конституцията или за ограниченията за продажби и употреба на алкохол, така АКР действа и в строителството. Проекти като този на площад "Таксим""">"Ако вие събере 100 000 души, аз ще изкарам 1 милион!"


Антидемократичният завой в Турция не бе забелязан от чужбина. Докато се говореше за "турско чудо", се подминаваха арести, разследвания, данъчни глоби и вкарване в затвора на такива, които не одобряват властта. Пропуснато бе, че през последните 10 години АКР си изгради неформална и мощна коалиция от свързани с партията бизнесмени и медии, чието съществуване зависи от политическия ред, който Ердоган изгражда. Който се съпротивлява, си е за негова сметка.

Ето защо сегашните безредици са за нещо много по-голяма от "модернизирането" на парка "Гези".

Това е

бунт срещу връзкарския капитализъм, арогантността на властта и мрачната машина на АКР 

В медиите Ердоган стимулираше промяна на собствеността или натискаше останалите да пишат и разказват позитивни истории за управлението. Случаи като парка "Гези" направо не се отразяват.

В сцена, която изглеждаща абсурдно за външните незапознати наблюдатели, в петък американският телевизионен канал CNN International предаваше на живо от "Таксим", докато турският му вариант CNN Turk излъчваше кулинарно шоу.


Цензурата и изнудването в турските медии доведоха до уволнение на талантливи журналисти, критикували властта или отхвърлили опитите й да им диктува как да си вършат работата. Подобни действия на властта едва ли се връзват с твърденията, че това е демократично или демократизиращо се общество.

В този смисъл турската политика не е повече отворена, отколкото преди 10 години, когато АКР прилагаше реформи в опит да ЕС да се съгласи да започне преговори за членство.

Комбинацията от "твърдата ръка" на АКР и безпомощна опозиция най-после избухна.

Този епизод няма да свали правителството, но ще пренасочи турската политика 

Въпросът е дали партията на Ердоган ще си извади поуки от случващото се по улиците, или ще продължи да настоява на теорията си, че изборната победа дава право на правителството да прави каквото си иска", казват авторите.

Време е Западът да осъзнае, че думите на Ердоган за демокрация са далеч от реалността и че Турция може да предложи на арабския свят много по-малко, отколкото си мисли Вашингтон, се казва още в статията във "Форин полиси". Вероятно е време САЩ да настояват Анкара да направи същото, което се изисква от арабските държави - да се вслуша в исканията на гражданите.

Ердоган може да е избиран от все повече хора, но действията му показват, че изглежда турската демокрация не се простира много по-далеч от изборните урни, казва Стивън Кук и Майкъл Коплоу.


Сходен е и коментарът във "Форин полиси" на Фират Демир от Истанбул, който първо изрежда безспорните икономически успехи на Турция, прокарването на политически реформи, обезсилили традиционната тясна група на военно-бюрократичния елит, и решителния напредък по кюрдския въпрос.

След това обаче Демир разказва как правителството и лично Ердоган налагат различни закони и проекти - включително за нова ядрена централа - въпреки масовата съпротива и дори след неодобрението на правни консултанти на самата власт.

"Опасявам се, че правителството на Ердоган, подобно на толкова много преди него в тази страна, накрая се поддадоха на изкушението на сирените, пеещи за диктатура. Социалното инженерство и авторитарния начин за взимане на решения днес са се превърнали в основно средство за провеждане на политика. Ислямистите изглежда замениха кемалистките мечти за авторитарна модернизация със собствените си мечти за авторитарна ислямизация. Но вероятно има светлина в дъното на този тунел - подозирам, че разпростиращите се протести ще бележат началото на края на амбициите на Ердоган да управлява против волята на собствените си граждани."