Да влязат санитарите!

Депутатите от 42-рото Народно събрание казаха заветното “Заклех се“ на 21 май. Оттогава минаха точно две седмици. Политическата коректност изисква да им дадем 100 дни толеранс. Това обаче не означава 3 месеца безкритичност. 42-рото Народно събрание не стартира добре. Дори не можем да наречем двете седмици работа на парламента цирк, защото циркът е изкуство. Това, което виждаме, е лоша постановка с пошъл диалог. Един Стефан Данаилов пролет не прави.

„Наблюдавах ви оттук, знаете ли колко симпатични лица имате. Не знам какво ви става, като стъпите на тази трибуна“, заяви Ламбо точно преди 14 дни, който председателстваше първото заседание на НС.

Повод за горчивото заключение на Данаилов станаха острите думи, които си размениха депутатите още в първия ден. Омраза – това струеше от трибуната. Несъмнено чашата преля от Волен Сидеров и агресията, с която той ни засипа при изказването си.

Надеждата, че целият цирк ще приключи след първото заседание, бързо умря. 14 дни работа на парламента бяха белязани от изкуствено сваляне на кворум, влизане и излизане от пленарна зала в знак на протест, дълги и абсолютно безсмислени дебати по въпроси, които в крайна сметка се приемаха с пълен консенсус.

ГЕРБ придобиха странния навик, когато се възмутят от нещо, да напуснат пленарна зала в знак на протест, а след пет минути да се върнат. За съжаление обаче разходките из кулоарите не ускоряват законодателната дейност.

БСП пък не пропускат повод да се заядат с предишните управляващи и да обърнат дебата на критика към ГЕРБ, дори когато не е е необходимо.

От партията на Бойко Борисов пък се чувстват длъжни да отговорят. Така обсъждането на една точка се удължава безмислено. Пример за това е продължилият повече от час и половина дебат за ратификацията на споразумението между правителствата на България и Румъния за създаване на съвместна търговска структура - оператор на Дунав мост 2 между Видин и Калафат. Дебатът тогава мина през метрото, времето, когато Бойко Борисов беше кмет на София, еврофондовете, Дунав мост 1, качествата на бившите министри и още, и още.

Всички граници обаче бяха преминати от “Атака“. Бой в пленарна зала не бяхме виждали от доста години. В петък обаче за малко да се стигне до размяна на шамари между Ивайло Московски от ГЕРБ и лидера на националистите Волен Сидеров.

Репликите, които си размениха, не се чуха, но по-късно стана ясно, че в Народното събрание са се чули думите “мангал мръсен“.

Само ден по-рано атакистите спретнаха грозен цирк пред стаята на ГЕРБ. Викове “Горчиво“, “Яне, хвърли жартиера“Бойко ще викаш на .... чичо ти!“. Че експремиерът не искаше да говори за чичовци, а за по-близки роднини, се разбра от интонацията му.

Доверието, което е пулсът на една институция, пада постоянно, вече е една доловим. Парламентът не функционира като един организъм, а вътре се води една постоянна и в повечето случаи безсмислена словесна война. Отвън седи надписът “Съединението прави силата“. За две седмици разбрахме, че само Стефан Данаилов го е прочел или поне му е обърнал внимание. Ако депутатите не желаят институцията да изпадне в кома, спешно трябва да се захванат с належащите проблеми и да забравят нелепите си спорове.

И аз, господа народни представители, и аз не знам какво ви става, когато стъпите на онази трибуна!