Кризата е върнала интереса към учителската професия, показа допитване на "Дневник" сред директори на училища, експерти и Синдиката на българските учители, които единодушно потвърдиха необичайния за последните години наплив към свободните преподавателски места. Според Янка Такева, председател на СБУ, все повече млади хора и специалисти кандидатстват за тях, като тази тенденция се наблюдава от миналото лято, но сега е още по-силна.
По данни на синдиката средно в страната за едно учителско място се борят 23-ма души и сред основните причини за наплива са добрите заплати, които могат да достигнат 700 лв., възможността за допълнителни премии и голямата ваканция.
За заемането на учителските длъжности е необходимо висше образование и професионална квалификация учител. За старши, главен и учител-методик се изискват най-малко 10 години стаж по специалността. "Много хора, които имат педагогическо образование, но са се занимавали с нещо друго, сега искат да се върнат към професията", каза Такева.
По думите й на фона на кризата секторът на образованието в момента привлича със стабилността си, тъй като не се очакват големи сътресения като преструктурирания и закривания. А въвеждането на целодневното обучение за първи клас и обхващането на петгодишните в предучилищна подготовка ще създадат още работни места в системата.
Директорът на на 51 СОУ "Елисавета Багряна" Асен Александров в столицата потвърди тенденцията за връщане към учителската професия. "Има много учителки, които станаха брокери на недвижими имоти и сега отново искат да бъдат преподаватели", каза той.
От сайта на инспектората по образование в София се разбира, че свободните места за учители, възпитатели и помощник-директори в столицата към момента са 400. Директори на училища се радват, че най-много са желаещите да преподават информатика и чужди езици, тъй като доскоро са липсвали точно такива кандидати и на места се е налагало един учител да води часове по няколко предмета.
Според Александров "търсенето и предлагането в един момент ще се изравнят, но сега има наистина много кандидати". Той очаква изострената конкуренция да доведе и до по-добър подбор на кадрите, тъй като всеки ще иска да покаже най-доброто, на което е способен, а оттам и до по-добро качество на преподаването.
"За да се подобри качеството, не е достатъчно просто да има повече желаещи да стават учители. Необходими са училищна политика и стратегия, както и ясни критерии кое е добро училище и кое не", коментира Мария Донкова от фондация "Пайдея". Според нея данните показват по-скоро "аномалия на пазара на труда", отколкото някаква специфична образователна тенденция. "Трябва да се погледнат университетите – положението там е трагично", посочи Донкова.
"Качеството на образованието не зависи само от субективния фактор, т.е. само от учителя. Има много други неща, които оказват влияние – като разработени учебни планове, по-различни и интересни учебници и помагала и се стигне до дисциплината", смята и Янка Такева. Според нея все пак големият наплив ще подобри условията и успеваемостта на учениците.
Сега младите учители започват със заплата 450 лв., но като цяло средно те получават до 700 лв. С делегираните бюджети всяко училище получи право самостоятелно да определя възнагражденията. Парите за допълнителните стимули за едно училище са около 4% от бюджета за заплати.
Основното възнаграждение се формира на три принципа, записани в Колективния трудов договор за системата на средното образование - образователен ценз, квалификационно равнище и трудов стаж.
"Много директори, за да стимулират новите учители, предлагат премии за 24 май, 15 септември, Коледа.
По преценка на административното ръководство, ако новоназначеният е много добър специалист, може да му бъдат предложени премии на всеки три месеца или по-високи социални плащания", обясни още Такева.
Освен това в наредба за определяне на работните заплати в системата на народната просвета е записано, че учителите могат да получават премии за взимане на допълнителни часове, работа с деца със специални потребности и с талантливи ученици, проверки на работи на конкурси, участия в национални изпити, разработване на програми. Други финансови стимули са за консултиране на родители и ученици и водене на документация на съответната паралелка.
източник: dnevnik.bg