Даваме половината от парите за здраве от джоба си

Само за няколко години балансът между публичните и частните разходи за здравеопазване се наруши. Това е изводът на проф. д-р Петко Салчев, направен в доклад на икономистите на БАН за здравеопазването у нас.

Постоянно се повишават частните разходи и те достигат 49%. Ако през 2000 година домакинствата са заделяли 3,6% от бюджета си за здравеопазване, то през 2011 година разходите им са достигнали 5,6%. Средният разход за здраве на едно българско домакинство през 2011 година е 497 лева, а средният разход на един човек е 196 лева.

Разходите за лекарства и медицински изделия, заплащани от пациентите, също са много високи. От общите разходи на пазара държавните средства са по-малко от 40%. Средствата, заплащани от джоба на пациента, са повече от 70% от разходите за здравеопазване на домакинствата. България е единствената държава в ЕС, в която пациентите плащат повече от половината от стойността за лекарства. Здравната каса отделя едва 42 лв. за домашно лечение на един пациент, при средна стойност за Европа 193 евро.

Икономически е доказано, че заложените преди години политики в здравеопазването не работят. Моделът трябва да се промени от политиците, смята експертът и предложи пакет от мерки, които да съдействат за това.
Общопрактикуващите лекари трябва да бъдат освободени от натиска на регулативните стандарти, да бъдат стимулирани да работят в неблагоприятни райони и да бъдат икономически мотивирани да предоставят качествена услуга, се посочва още в доклада.

Необходимо е още икономическа оценка на събираемостта на вноските и разходите при заплащането на услугите, създаване на икономически стимули и за фирмите, и за пациентите за участие във втория стълб на здравното осигуряване.

Увеличаването на броя на болниците и на болничните легла ще се запази като тенденция през следващите години и то за сметка на частната инвестиционна активност, а не на държавната, прогнозира още проф. Петко Салчев.

Според експерта роенето на болниците може да се превърне сериозен проблем на българското здравеопазване заради неравномерното разпределение на лечебните заведения на територията на страната и заради нарастващата задлъжнялост на болниците.

Броят на болниците у нас е над средния за Европа на глава от населението. По статистиката от регистъра на лечебните заведения към края на март в България те са 364 на брой, като една трета от тях са частни. В същото време те получават средства от Националната здравноосигурителна каса, която формира приходите си основно от здравни вноски.

Като възможно решение специалистите предлагат въвеждането на национална и регионална здравна карта, които да отговарят на реалните потребности на населението, а не на съществуващите структури. Необходимо е и скоростна замяна на клинични пътеки с диагностично-свързани групи, тъй като пътеките не са ефективен модел на плащане и изкривяват целия пазар на медицинската услуга.

Непрекъснато намаляват публичните средства в здравеопазването, почти половината от парите за здраве са заплащани с лични средства, законодателната рамка на здравеопазването е твърде усложнена и непрекъснато се променя, очерта проблемите проф. Салчев. Системата на здравеопазването в момента е в "стабилизирана криза и системен хаос", обобщи той.