Дилемата на протестиращия, или как да махнем БСП и ДПС, без да връщаме ГЕРБ

Съдейки по решението на лидерите на БСП и ДПС да се опитат да назначат за председател на ДАНС Делян Пеевски, виждаме, че българските политически лидери за пореден път са се озовали в свят, съвършено различен от този, в който се намират големи, прогресивни и цивилизовани групи от обществото. В конкретния случай най-важна не е нито политическата грешка, нито цивилизационното разминаване, въпреки че и двете са налице.

Политическата грешка се състои в объркването, че БСП и ДПС са спечелили изборите и като победители имат правото на няколко месеца безопасно разместване на властовите постове поради обществения кредит на доверие. Истината е, че такава възможност не стои пред управляващата коалиция.

Цивилизационното разминаване също е ясно откроимо – по всичко личи, че личните кариерни цели на Сергей Станишев (и може би за щастие) не са локализирани в България. Личните му цели са за развитие на терена на европейската политика. И само преди седмица г-н Станишев имаше всички шансове да се изкачва стремглаво по пътеката на европейската си кариера. След решението за назначаване на Пеевски ясно се видя и силно се изказа от евроатлантически партньори, че лидерът на БСП и ПЕС се намира в съвсем различно, неевропейско цивилизационно пространство. Въпреки че може и да не го осъзнава все още, за негово огромно лично съжаление, бъдещата му европейска политическа кариера се изпари за точно 15 минути парламентарни обсъждания.

Най-голямото разминаване 

обаче е другаде. Най-голямото разминаване е във времето, в което политическите лидери живеят. Явно невслушвайки се в патетичната и почти предсмъртна политическа реч на Ахмед Доган, лидерите на парламентарно представените партии не разбраха, че се намират в един свят, в който информацията се движи по правилата на постмодерното общество – общество, в което централните структури губят своето влияние и стават изцяло зависими от мрежовите конструкции. В такъв свят обществото може да организира протести, достигащи практически пълния максимум на гражданска енергия за точно 6 часа.

Абсолютно същата грешка направиха преди време политическите върхушки в арабските общества, които и до днес не разбират, че не бяха премахнати нито от западния заговор, нито от мюсюлманските братя, а от най-обикновените и нормални млади граждани, които имаха нужда само от

силата на социалните мрежи

на блоговете и директната онлайн комуникация, за да свалят иначе несваляемите си диктаторски режими. Същата грешка направи само седмица преди Станишев, Местан и Орешарски и значително по-ловкият и по-едър, световен политически играч Реджеп Ердоган. Самият той все още не разбира, че "Туитър" не е клетка на терористична организация, а съвременният еквивалент на атинянската агора.

Същата грешка направи и Борисов преди месеци – не разбра, че тези, които "идват да му протестират", не са докарани с автобуси от БСП, не са организирани от профсъюзите или събрани от камарите и съсловните организации. Не разбра, че те са най-обикновени активни граждани, които не са доволни от начина, по който обществото им се развива. Тогава обаче имаше сериозни разлики. Тогава само ако Борисов беше разбрал какво се случва, можеше дори да се измъкне от ситуацията – да обяви, че е сгрешил, и отново да подмени публичния си образ, този път от "Строителя" към "Защитника на обикновените хора".

Управляващото мнозинство днес обаче не е в такава ситуация. Орешарски не може да щракне с пръсти и да реши, че трябва да замени образа си на "Олигархски" с този на "Организаторски". Затова и

първата голяма грешка вероятно ще остане и последната 

на Станишев, Местан и премиера. Ако по силата на чудото и летните месеци правителството оцелее през следващите няколко седмици, то всеки следващ грешен ход със сигурност ще го събори за минимално време – или по-точно за толкова време, колкото е нужно на хората да се самоорганизират в социалните мрежи.

Поглеждайки към неизбежността на бъдещето, достигаме и до дилемата на протестиращия. Наблюдавайки посланията, които интелигентните протестиращи отправят на улиците на централна София, виждам, че до нея са достигнали и те – как да свалим БСП и ДПС, без да връщаме ГЕРБ.

Това е въпросът 

на седмицата, след като въпросът на миналата седмица беше "как да не позволяваме на Пеевски да стане шеф на ДАНС". А отговорът се крие точно там, където се криеше и новооткритата сила на гражданите – първо на гражданите на арабските страни, после на Турция и накрая на България.

Отговорът е модернизацията на партийните субекти в дясното пространство чрез използването на гражданските енергии в социалните мрежи.

Голямото израстване на новата десница ще мине точно през способността й по съвършено модерен и съвременен начин да агрегира обществените настроения и да ги канализира на политическата арена. Това е и единственият път Станишев и Местан да бъдат свалени, без на тяхно място да се върнат Борисов и Цветанов. Това е и

голямата кауза на новото и модерното дясно 

– да живее в света, в който живеят неговите бъдещи избиратели, да обединява, а да не разделя, и в крайна сметка по един естествен начин да дефинира новата дясна мечта на България.

Това, по всичко личи, биха искали и гражданите, протестиращи през последните дни в София и другите големи градове в страната. Това намекват чрез своите плакати от типа на "ГЕРБ=БСП=ДПС=Атака=Мафия".

Стои въпросът ще имат ли политиците на новото дясно пространство визията и възможностите, за да постигнат този синхрон между себе си и гражданите, които ще представляват, или отново масови, прогресивни и цивилизовани граждански групи ще останат в съвършено различен свят от хората, които ще избират за свои политически представители.