85% не искат Орешарски на власт заради Пеевски

Изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС разочарова от поведението на 32% от хората, които са гласували за тях и 40% от тези на "Атака". Това показват данните от регулярното проучване на агенция "Алфа Рисърч" за обществените, икономическите и политическите наглас, което стартира на 13 юни и приключва на 18 юни 2013 г.

42-то Народно събрание и кабинетът "Орешарски" стартират своята дейност с много нисък кредит на подкрепа – 14% доверие за парламента срещу 39% недоверие; 23% доверие за правителството срещу 28% недоверие – което определя изключителната нестабилност на обществените нагласи и потенциала им за резки промени.

Никога досега общественото мнение не е било толкова негативно настроено само един месец след избори,анализарат социолозите. Знакови назначения във втория ешелон на властта - и особено личността и начина на избор на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС - мобилизират протестно общественото мнение до степен, която много рядко възниква толкова скоро след нов парламентарен вот. 85% от хората подкрепят протестите срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, 71% - тези срещу назначените в Пловдив, Благоевград областни управители. По-поляризирано е отношението към появилите се искания за оставка на правителството – 51% ги подкрепят, 42% - не.

От избора на Пеевски пострада и ГЕРБ, макар и да търпи по-слабо негативи - 16% от неговите поддръжници са с по-ниско доверие към партията си, отколкото са били по време на изборите, пише в анализа на проучването.

Единственият политик, чиито реакции след избора на Пеевски, печелят подкрепа и водят до по-високо доверие, е президентът Росен Плевнелиев. В резултат личният му рейтинг също бележи ръст - от 32% през март до 44% през юни.

Най-високо одобрение от плана "Орешарски" срещат социалните мерки. Около 80% одобряват и очакват увеличаване на помощите за отглеждане на дете и за социално слабите, ежегодно индексиране на пенсиите, задържане цената на тока на сегашните равнища. Мерките в подкрепа на бизнеса се одобряват от около 50% от анкетираните. Негативни обаче са реакциите към премахването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места (51%), както и за рестарт на АЕЦ "Белене" (50%).

Въпреки подкрепата за социалния и икономическия пакет от мерки негативните оценки за начина на работа на новия кабинет преобладават. Според 39% от анкетираните досегашните им впечатления от действията на правителството са, че те са принципни, в полза на обществото. Мнозинството, 53%, обаче са на мнение, че те са в интерес на тесни икономико-политически кръгове.

Събитията, белязали първия месец от работата на кабинета "Орешарски", обуславят твърде ниски очаквания за продължителността на неговия живот. 18% смятат, че той ще изкара пълен мандат, 20% му дават около едногодишен срок, а 37% - едва няколко месеца. Доколкото в политиката очакванията са както резултат от действията на управляващите, така и предпоставка за бъдещите реакции на избирателите, може да се обобщи, че този кратък хоризонт вещае висока социална чувствителност към всяко управленско действие и непредвидим развой на обществените нагласи, посочват от „Алфа рисърч”.

Отношение към парламента и дейността на политическите партии в него 42-то Народно събрание стартира дейността си с 14% положителни оценки и 39% - отрицателни. Предишният парламент, който също беше твърде оспорван, достига подобни стойности след около две години работа.

Председателят на парламента Михаил Миков се ползва с малко по-високо доверие (19% позитивни оценки) и най-вече – с по-ниско недоверие (24%).

Парламентарните партии, които хората идентифицират като подкрепящи правителството, са БСП (96%), ДПС (94%) и "Атака" (65%). И докато в мнозинството си симпатизантите на БСП и ДПС одобряват позицията на своята партия, то тези на "Атака"Изследването сочи още, че президентът Росен Плевнелиев е единственият политик, който за периода от последното проучване на "Алфа Рисърч" – март 2013 г. – бележи значителен ръст на доверие. Преди три месеца той събира 32% положителни оценки за дейността си и 19% отрицателни, докато в момента – 44% положителни и 17% - отрицателни.

Позитивно оценена е и позицията на Росен Плевнелиев по казуса "Пеевски", който взриви общественото мнение и ерозира доверието в политическите сили и премиера. 30% от анкетираните заявяват, че реакциите на президента след петъчния мълниеносен избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС са повишили доверието им към него, 54% са запазили отношението си непроменено, и едва 15% са се разочаровали.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева се ползва с традиционно високо доверие – 61% положителни оценки и 10% отрицателни.

Отношението към съд, следствие и прокуратура остава в рамките на познатите нива от около 10-12% доверие и 45-48% недоверие. Главният прокурор персонално печели три пъти по-високо доверие, отколкото оглавяваната от него институция. За първи път представител на този пост се ползва с повече доверие, отколкото недоверие. Сотир Цацаров събира 31% позитивни оценки за работата си, 24% отрицателни, 45% от анкетираните нямат определено мнение или заемат изчаквателна позиция.

Кабинетът "Орешарски" стартира дейността си с превес на отрицателните (28%) над положителните оценки (23%). От 1997 г. насам "Алфа Рисърч" 29% подкрепа срещу 25% недоверие.
 
Въпреки обявените мерки, които би трябвало да удовлетворят очакванията на широки групи от населението, в обществото преобладава мнението, че досегашните действия на кабинета "Орешарски" са насочени към тесни политико-икономически кръгове (53%). Според 39% действията му са принципни и в полза на обществото.

Сред лидерите на парламентарно представени партии с относително най-високо доверие се ползва Бойко Борисов (25%), следван от Сергей Станишев (21%), Лютви Местан (9%) и Волен Сидеров (5%).

Много слаба е подкрепата за лидерите на политически партии извън собствените им избиратели. Освен това начинът на номинация и изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС ерозират подкрепата и вътре в собствените им партии. Най-сериозно засегнати са БСП и "Атака". 32% от симпатизантите на БСП и 40% от тези на "Атака" твърдят, че доверието им към партията, за която са гласували, е спаднало след петъчния вот в парламента и реакциите на техните политически сили. Между 1% и 2% отговарят, че са повишили доверието си в своята партия. След поставянето им пред "свършен факт" и налагането на неприемливата за тях фигура на Пеевски и областни управители нараства недоверието на симпатизантите на БСП и към коалиционния партньор ДПС. Негативите за ГЕРБ са далеч по-слаби – 16% от неговите поддръжници са с по-ниско доверие към партията си, 32% - с по-високо.

На фона на ниския начален кредит на доверие към парламента и правителството реакциите на парламентарните политически сили по казуса "Пеевски" допълнително топят моралната им легитимност.

85% от анкетираните подкрепят протестите срещу избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, 71% - срещу назначените в Пловдив, Благоевград областни управители. Реакциите на общественото мнение по тези казуси са еднозначни. Въпреки преобладаващата подкрепа за исканията за оставка на кабинета "Орешарски" (50%) тук мненията са по-поляризирани – 43% не ги подкрепят.

Подобни по сила са и вижданията на хората до какво трябва да доведат протестите – 59% са категорични, че трябва да бъде избран друг шеф на ДАНС, 51% настояват Пеевски да напусне и парламента, след като вече се е заклел като председател на държавната агенция. 42% са на мнение, че моделът на дейност на парламент и правителство са напълно неприемливи и изходът е провеждането на нови избори. 33% са за бърза оставка на кабинета "Орешарски". С най-малка популярност се ползват тезите ГЕРБ или БСП да сформират поотделно друг кабинет в рамките на този парламент - съответно, 14 и 11 на сто.

Ниският кредит на доверие, с който стартират основните държавни институции и партии след изборите на 12 май, последван от допълнителната ерозия след неадекватния, неприемлив и предизвикал силен граждански протест избор на председател на ДАНС, вещаят изключителна чувствителност на общественото мнение, бърза еволюция и реактивност по всеки един въпрос, с възможност за катализиране на силни граждански позиции, е заключението на социолозите.