България иска от Брюксел повече пари за животновъди и производители на плодове и зеленчуци

България се надява списъкът със секторите, за които е допустимо обвързано подпомагане, да бъде разширен, а средствата за това да бъдат увеличени.  Това ще даде възможност на държавите от ЕС да включат всички уязвими за тях производства. Това заяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург.
 
По думите му така България ще може да подкрепи по-съществено животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводство, както и други чувствителни сектори със специфични проблеми. Освен това страната очаква обхватът на обвързаната подкрепа да нарасне на 15%.

България подкрепя и идеята прилагането на Схемата за единно плащане на площ да се удължи до 2020 г. 

Пред колегите си Греков настоя и за по-голяма гъвкавост при прилагането на схемите и референтните периоди за преходната национална помощ. "Подкрепяме стъпка от 5% за годишно намаляване на преходната национална помощ. Това би помогнало за по-плавен преход до окончателното приключване на плащанията", отбеляза министърът.

Той поиска и достатъчно дълъг преходен период за отразяване на екологично насочените площи в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).

България се обявява и за запазване на системата от производствени квоти в захарния сектор и след 2015 г., при условие, че те се запазят на сегашните си равнища. Греков посочи, че е необходим механизъм, с който да се гарантира реалният внос на суровина за рафинериите и равнопоставеност на всички фирми на пазара. 

Министърът отбеляза, че България поддържа идеята всички плащания до 5 000 евро по Програмата за развитие на селските райони да бъдат изключени от механизма за финансова дисциплина.
 
"България би подкрепила компромисно предложението за включването на условие да се изразходват минимум 25% от общия принос на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за екологични мерки, но при условието на разширения им обхват и запазване на текста само в преамбюла на регламента", каза министър Греков. 

Българските експерти настояват да се запази и възможността в добре обосновани случаи държавите членки да могат да определят по-кратки от 5 години първоначални периоди за поемане на агроекологичните ангажименти.