ЕС се договори как вложители да спасяват банки

Финансовите министри на страните от Европейския съюз се договориха в ранните часове на четвъртък как да принудят акционерите и вложителите на големи депозити в банки да поемат част от цената за спасяване на закъсали финансови институции.

По този начин ще се сложи край на продължилото години наред стабилизиране на банки с парите на данъкоплатците - близо една трета от БВП на ЕС в периода 2008-2011г., което разгневи милиони хора в Европа. Но за да стане реалност това споразумение, то трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и лидерите на страните от ЕС, за да влезе в сила от 2018г.

След продължили 7 часа преговори е решено как акционерите в една банка, притежателите на нейни дългови облигации и депозиралите над 100 000 евро да платят за спасяването й. 

Стабилизирането започва с отписване на 8% от всички дългове. Следват различни възможности да се действа гъвкаво според всеки конкретен случай, но има определена пределна сума, която може да се отделят за закъсалата банка от специалните фондове, създадени на национално ниво.

Над това равнище за рекапитализация могат да се привличат средства директно от общоевропейския стабилизационен механизъм (ESM), но първата подобна помощ ще се записва като дълг на правителството на съответната държава.

Депозитите до 100 000 евро са гарантирани, а физически лица и някои малки фирми, депозирали над тази сума ще се ползват с преференциален статут на частична защита, когато започне изземването на средства.

Макар налагането на задължителни загуби от 8% от дълговете да е условие за допускане на външни средства за стабилизиране на банката, националните власти ще имат свобода да защитят определени кредитори при известни условия.

Когато започне рекапитализирането с национални фондове, то също си има предел - не повече от 5% от всички задължения на закъсалата банка. Отпускането им ще може да става с одобрението на Брюксел.

Задействането на средствата от ESM ще бъде възможно едва след като облигационерите на банката са изгубили всичко.
 
"За пръв път се споразумяхме как да защитим данъкоплатците и как свързаните със затруднени банки да поемат цената", заяви холандският финансов министър Йерун Дейселблум.

С решението се нарушава табуто в Европа спестителите никога да не губят парите си, депозирани в банките, макар че всяка страна ще разполага с известна свобода кога да прибегне до тази мярка.

Германия настояваше за по-строг автоматичен режим за санкциониране на акционери, облигационери или собственици на депозити, докато Франция предвождаше държавите, искащи повече гъвкавост на национално ниво и повече солидарност в ЕС в спасителния механизъм.

Според еврокомисаря Мишел Барние сделката е добър баланс между двете позиции. Притеснението на Брюксел бе, че твърде много гъвкавост ще позволи на големите и богати държави да използват публични средства за стабилизиране на банки, докато малките и бедни държави в ЕС няма да имат друг вариант, освен да налагат загуби на акционери и вложители.

Следващият деликатен въпрос в ЕС е този за единния банков надзор и правата му да налага закриване или преструктуриране на банки. Проектът как да работи една такава агенция се очаква да бъде представен още следващата седмица. По-късно през 2014г. Европейската централна банка ще поеме надзора в еврозоната, но как това ще става в 27-те - а от 1 юли с присъединяването на Хърватия и 28-те - държави на съюза едва ли ще бъде решено преди да минат парламентарните избори в Германия в средата на септември.