Радослав Кърджиев: Интернет доставчици ще фалират, ако бъдат принудени да следят потребителите си

Радослав Кърджиев е роден на 18 юни 1972 г. в Шумен. Той е икономист по образование, завършил е Икономическия университет във Варна. От 1999 година е управител и съдружник в една от първите фирми, доставчици на интернет в Шумен – “Икон” ООД. С Радослав Кърджиев разговаряхме по спорната тема за споразумението АКТА, която предизвика остри обществени реакции през последната седмица.

Все повече интернет потребители се обявяват против международното споразумение АКТА за борбата с пиратството в интернет. Има ли в това споразумение достатъчно гаранции за защита на гражданските права и свободи?

Според мен без да има широк дебат в публичното пространство, никога не може да сме сигурни, че има достатъчно гаранции за защита на гражданските права. При един контрол, осъществяван от държавата, който не е ясно и точно регламентиран, винаги може да има вратички, които да ограничат свободите на гражданите.

Говори се, че интернет доставчиците ще следят за евентуални незаконни действия на потребителите си? Възможно ли е практически проследяването на целия трафик на интернет потребителите?

На този етап, имайки предвид, че скоростите на интернет вече станаха много големи и трафикът, който преминава през мрежите на интернет доставчиците, е много голям, това е несериозно да се говори, защото за да се осъществи един такъв контрол, трябва всеки един интернет доставчик да разполага с много голям капацитет от свободен хардуер, който да бъде зает само със събирането на тези данни. Това е свързано с голяма инвестиция от страна на интернет доставчиците, която в тази криза те трудно биха си позволили. От друга страна не вярвам държавата да финансира подобно мероприятие.

В този смисъл може ли да се стигне до фалит на интернет доставчиците, ако се наложи да инвестират в следенето на трафика?

Определено. Ако бъде ратифициран по този начин документът, със сигурност това ще доведе до фалитите на доста от интернет доставчиците, които няма да могат да си позволят такава сериозна инвестиция. Оттук следва, че ако те бъдат принудени да следят трафика на своите потребители, вече се размива сигурността на хората и как тази тяхна информация, която споделят помежду си, ще бъде използвана.

Реална възможност ли е криминализирането на тегленето на филми и музика?

За нас като доставчици на услуги е много трудно, да не кажа невъзможно, да проследим дали даден потребител обменя със свой приятел филм, в който е снимал децата си на морето, или филм, произведен в Холивуд.

Аз съм съгласен, че авторите, които са инвестирали пари в своите произведения, трябва да бъдат защитени, но твърдо искам да заявя, че това няма да стане чрез тотален контрол. Това е все едно да кажем, че тъй като всеки ден умират хора по пътищата, трябва да ги затворим или да следим всички коли с GPS.

Какви са параметрите и посланията на споразумението и безпочвено ли е твърдението, че ще доведе до блокиране на блогове и социални мрежи, до налагане на рестрикции, прекъсване на достъпа до глобалната мрежа?

Не е невъзможно това да стане, защото когато на правоохранителните органи им се вменят определени права и задължения, те трябва да ги изпълняват и това може наистина да стане. Тук вече е тънкият баланс, който може да се постигне с дебат и обществото трябва да е наясно какво приема и да разбере, че от една страна не могат да се нарушават правата на авторите, но от друга страна е още по-несправедливо всички ние да платим със свободата на интернет заради правата на определени корпорации.

За мен всичко това е буря в чаша вода, защото чисто технологично такъв контрол в България не може да бъде осъществен. Причината е, че интернет е толкова голяма и всеобхватна мрежа, с толкова голям обем информация, че вече духът е излязъл от бутилката и няма как чрез административни мерки, полицейщина и други подобни решения да се ограничи обменът на данни.

Организации за защита на авторските права и продуцентски къщи обявиха категоричната си подкрепа на споразумението. В същото време в няколко големи градове в страната се готвят протести срещу приемането на АСТА. В този смисъл по-скоро полезно или по-скоро вредно е търговското споразумение за борба с фалшифицирането?

По начина, по който набързо беше прието споразумението, без широк дебат, според мен е вредно. За пример бих дал държави като Швейцария, където дори прокарването на водопровод или газопровод в един квартал става с референдум. Ние трябва да търсим във всяко едно решение, във всеки проектозакон или наредба широк обществен дебат. След такъв дебат може да се достигне един реален продуктивен закон или промяна в закона. Тук говорим за нещо, което засяга доста закони, авторското право е свързано със закона за далекосъобщенията, с комисии, които работят върху контрола по този закон, с комисията за регулиране на съобщенията. Интернет и обменът на данни в него е една много голяма тема, която не може да бъде набързо разгледана за седмица-две и да се вземе продуктивно решение за такъв кратък срок. Така че според мен в момента отваряме един дебат и след широко обществено обсъждане, може би след половин година поне, ще бъде взето решение. Това според мен е правилният подход.

А в момента не са ли достатъчно строги законите за опазване на интелектуалната собственост у нас?

Законите доколкото знам са доста строги, но контролът в интернет е много трудно нещо. За да бъде осъществен реален контрол, е нужно да бъдат направени наистина промени. Аз защитавам свободния обмен на данни, но в същия момент не е приятно това, че много от авторите не могат да продават своите произведения, обикновено става дума за филми и музика, защото могат да бъдат свалени безплатно от много места.

Тук според мен трябва да се търси някакво балансирано решение и координация с интернет доставчици, с хостинг компании и това да бъде ограничено, но в никакъв случай не може потребителят да бъде изкаран престъпник, защото на компютъра му била намерена МП3, това не е сериозно. Така че пътят е друг, контрол трябва да има, но в никакъв случай той не трябва да бъде за сметка на нашите граждански права.

Едно балансирано решение, приемане под условие и отваряне на дебата е правилната стъпка в случая.