Сбогом на оръжията

Комисия от четирима общински съветници и трима служители на кметската администрация да разузнае каква част от военните имоти на територията на бившето Висше военно училище в Шумен не се използват от армията, предлага независимият общински съветник Радослав Кърджиев.

Кърджиев захапа крачолите на военните преди два-три месеца, когато подхвърли публично идеята за паркинг на територията на светая светих на шуменското войнство, но този път е разширил визията си. На практика съветникът иска демилитаризация на зоната в днешния идеален център на Шумен. Зад бодлива тел по груби сметки се намират около 200 декара, затворени между бул. “Славянски”, бул. “Велики Преслав” и улиците “Съединение” и “Карел Шкорпил”.

В докладна записка до председателя на Общинския съвет Радослав Кърджиев прави историческа перспектива на някогашното Висше народно военно артилерийско училище, като признава, че някога е било гордост за Шумен. В най-добрите за армията години на Студената война във ВНВАУ “Георги Димитров”, впоследствие “Панайот Волов” без “народно”, се обучаваха 2200 курсанти и 1000 сержанти. Самият Кърджиев споменава, че базата е използвана от 5000 души.

При положение, че Българската армия с всяка година намалява, като за тази година се очаква нейната численост да бъде под 40 хиляди, съветникът счита, че е назрял моментът да се поиска преразглеждане на необходимостта за ползване на част от сградите от шуменския факултет на Националния военен университет, а тези които не се ползват, да бъдат предоставени за безвъзмездно ползване на община Шумен. Част от територията би могла да се ползва от институции, съсредоточени на едно място за удобство на шуменци, а игрищата и спортните бази - за развитие на масовия и клубния спорт в града.

В момента на територия от 200 декара се обучават не повече от 80-90 курсанти, сочат неофициални източници от Националния военен университет. Тихомълком и без обществено обсъждане обаче в сърцето на града бяха пуснати редови кадрови военнослужещи и така елитният някога военен ВУЗ се превърна в обикновена казарма. Най-малко три корпуса са затворени, а почти всички сгради се рушат и военните не полагат никакви усилия за подържането им, показа елементарен оглед на сградния фонд. Достъпът до плувната база е силно ограничен и на неясни принципи. Въпреки големите неизползваеми към момента плацове, колите на военните блокират цивилните паркинги в града, а това чии са колите, които все пак паркират и зад бодливата тел, е военна  тайна.