Предателите на България

Коментарът на Еми Барух  е от "Дойче веле":

Отляво, отдясно, отгоре и отдолу периодично се чуват иронични, ехидни или пренебрежителни коментари срещу опитите за осмисляне на протестите и търсенето на рационална стратегия, с която да започне процес на декриминализация на държавата и институциите. Такива опити има. Харта 2013 е един от тях. Тези търсения ще се множат, защото живеем в извънредна ситуация, живеем с усещането за цивилна катастрофа, окупирани от политически кланове, които се разпореждат с живота на няколко милиона българи. Това е, което вълнува улицата.

Нека е ясно обаче, че стрелбата срещу такива опити е насочена към сърцевината на най-сериозното постижение в днешния български ден: осъзнатото желание за общност - една късно появила се, закъсняла общност, която обаче има шанс да устои на класическата формула "разделяй и владей". Стихията на улицата е чувствителна, хетерогенна и радикална. Но не полифонията на нейните гласове е опасна. Опасни са онези, които отричат търсенето на пътища и посоки напред, които не виждат смисъл в диалога, нито в опитите за "образна диагностика" на обществените метастази.

Колко много нелепости...

"Стрелците" са все публични личности, които имат цветни биографии и достъп до микрофон. Те са водени от различни мотиви и разполагат с различни средства. Част от тях изпълняват поръчки, други робуват на личностни фиксации, трети са просто резоньори. От тях в пространството се изля цял набор от епитети, ехидно пренебрежение и арогантно високомерие. Слушахме никому ненужната измислица и фалшивото противопоставяне между "красивите, интелигентните, умните и образованите" и "тъпите, безграмотните, смотаните и невежите"; чухме невярното твърдение, че ако 5 000 симпатични души подскачат по улиците, това съвсем не означавало, че нещо се случва; наблюдавахме нахалното поведение на един професионален провокатор, облечен в депутатски имунитет, който вилнее въоръжен и заплашва с "граждански арести".

Всичко това може да бъде разглеждано като съзнателен или несъзнателен опит за "брандиране" гнева на хората, за прокарване на разделителна линия между онези от вчера и тези от днес. Между провинцията и столицата. Между онези от селото и тези от града. А гневът на хората - вчерашният и днешният - е всъщност израз на една и съща неукротима енергия. На отвращение и погнуса. Независимо от географията на площадите. Защото беше прекрачена границата на допустимото лицемерие.

Жаждата им за мъст

И вчера, и днес протестната възбуда е автентична. Защото беше взривено елементарното приличие. Не е възможно с неморални цели да се преследва морална цел. И министър-председателят не може да не си дава сметка за това. В интервю от началото на седмицата г-н Орешарски повтори няколко пъти, че назначението на Пеевски е политическа грешка, която е своевременно поправена. И отново сгреши.

"Скандалът Пеевски" не е политическа грешка. Той е диагноза. Политически позорна е мисловната конструкция, която допуска, че "инструментът Пеевски" ще бъде подминат, прескочен, простен и забравен. "Падението Пеевски" издава патологичното мислене на политиците, които извършват в момента предателство към собствения си народ. Делян Пеевски е синоним на опит за институционализиране на деструктивната отмъстителност. Това е отровната спойка на днешната управляваща групировка, обединена върху едничкото клокочещо желание за мъст.

Станишев и Местан има за какво да отмъщават на политическия примитив с марка "ГЕРБ". Станишев и Местан познават захапката на "алфа-кучетата" на Борисов. Станишев и Местан се участвали в дресировката на част от тях. И понеже Станишев и Местан кръстосват същите подземия, които обитава и Борисов, те сътвориха локален римейк по Франсис Форд Копола, посягайки към "единствения" способен да отреже "конската глава" и да я хвърли в леглото на "да-го-наречем-Цветанов". Третият в компанията е просто платена манивела за мръсни поръчки.

Голямото падение

Всичко това е излъскано до блясък признание, че и четирите банди, завладели парламента, оперират с едни и същи прийоми, извършват еднакво безскрупулни действия, движат се дружно в корумпираните миазми на прочутото "задкулисие" и се разплащат с една и съща разменна единица, чиято номинална стойност е беззаконието.

С отмяна на едно "политически грешно" назначение нищо не се променя. Стилът, г-н Орешарски, си остава същият - продажност и незачитане на закона. Какво експертно падение!

Днес няма вече обществен договор. Ще изстрадаме неговото пренаписване. Това е, което иска стихията на улицата. Това е, което ни обединява срещу статуквото.