Около 5% е трайният миграционен потенциал от България към европейските страни в следващите няколко години, сочи национално проучване на АФИС по поръчка на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Това са 193 000 българи, показват данните от изследването, проведено между 31 май и 16 юни сред граждани между 15 и 55 години.
Най-силният мотив за такова решение е намирането на работа или получаването на по-високи доходи с професията, която практикуват у нас. Желаещите да работят „каква да е работа“ са 54%, а 24% искат да са заети според притежаваната от тях квалификация. При вторите обаче намеренията да емигрират са по-твърди. Те по-често очакват да започнат работа веднага – 33 на сто, или до няколко седмици – 43 на сто, в сравнение с хората, които търсят всякаква работа.
13% от желаещите да емигрират смятат да получат образование. В подкрепа на тези данни заместник-министърът на образованието и науката Атанаска Тенева съобщи, че заверените документи за продължаване на образование в чужбина от началото на тази година до 2 юли са 11 197. За миналата година са заверени 23 384 документа, което показва устойчива тенденция. Става дума за образователни документи за средно и за висше образование, което означава потвърждаване на данните за допълнителна квалификация и следващи образователни и научни степени. Друга трайна тенденция, за съжаление, е по отношение на неавтентични документи, които засича системата, уточни заместник-министърът на образованието.
4% отиват зад граница с цел туризъм и развлечения, а целта на 2.2% е събиране на семейството или сключване на брак. Едва 0.5% или пренебрежимо малък процент смятат да емигрират, за да получават социални помощи, каза Чавдар Найденов от АФИС. От българите с минал емигрантски опит едва 6% са получавали социални помощи или придобивки от приемащата страна.
Болшинството от емигрантите работят нещо, което не са завършили. Едва 16% са тези, които са заети според придобитите образование и квалификация.
Променят се най-популярните дестинации в сравнение с времето преди кризата. Сега това са Германия и Великобритания, които изместват Испания, Гърция и Италия заради намаляващите доходи и недостига на работни места в тези страни.
Все повече българи се стремят да работят легално в чужбина - 64% планират да работят с трудов договор. Едва 9 на сто имат готовност през цялото време да работят нелегално.
В сравнение с други източноевропейски страни, сериозен възпиращ фактор за емиграция на българите се оказва фактът, че масово притежават собствено жилище. Затова по-често такава възможност обмислят сериозно живеещите под наем или при роднини. По-склонни към емиграция са българите, които нямат деца или които имат четири и повече, по икономически причини.
54 на сто биха емигрирали за повече от година, а 40% - за по-кратък период. Всеки четвърти смята да замине да работи сезонна работа. 34% очакват заплатата им да е сравнима с това, което биха получавали у нас, ако имаше свободно работно място, а около 20% очакват средноевропейски доходи.
Анализаторите отчитат обаче отчуждение между емигрантите ни в чужбина. Близо 15% нямат намерение да се свързват с вече емигрирали българи в съответната страна, а над 20% се колебаят. Само 5% се надяват на финансова подкрепа от наши сънародници зад граница, а 12 на сто – на помощ за намиране на работа.
Според заместник-председателя на Агенцията за българите в чужбина Йордан Янев българите тръгват разединени, а не се разединяват навън. В страните, в които има български общности, поддържаме връзка с повече от 800 структури като клубове, библиотеки, дружества, а съботно-неделните училища са над 120, аргументира се той.
Половината потенциални емигранти посочват владеене на английски език от базово до високо ниво. При останалите езици този процент е доста по-нисък, например 15% за немски език, каза Стефан Георгиев от АФИС.
Отчита се и отстъпление от базови ценности. Ако през 2008 година три четвърти са декларирали, че няма по-важно от родината и родното място, сега делът им е около половината.
Според проучването 54% от българите имат роднина или близък зад граница, тоест броят на българите в чужбина се оценява на 23% спрямо пълнолетното население. Около 16% спрямо пълнолетните в страната са запазили българско гражданство – като единствено или като второ.
„Емиграцията от България е полезна за приемащата страна и е проблем за нашата държава, защото емигрантите участват в създаването на продукт там“, изтъкна евродепутатът Ивайло Калфин. Той напомни, че от 1 януари догодина всички ограничения за работа на български граждани в страните от ЕС отпадат. Затова по думите му държавата трябва да създава условия, особено за младите хора, които са по-склонни към емиграция, да остават у нас.
Бившият посланик в Лондон Любомир Кючуков каза, че висококвалифицираните специалисти, които учат много тесни специалности, е трудно да се върнат у нас, защото не могат да намерят реализация. Той даде пример с ядрената физика, като заяви, че най-добрите отиват да работят в ЦЕРН.
Квалифицираните българи са заети на Острова в сферата на финансите и финансовия мениджмънт, в инженерни професии, не на последно място в хуманитарни професии и в изкуствата.
Според Кючуков през последните години за Великобритания нараства количествено неквалифицираната или по-слабо квалифицираната миграция. Тя е основно в две сфери – строителство и услуги.