Четири компании предложиха проекти за въвеждане на машинно гласуване

Представители на четири компании от сферата на информационните технологии се включиха в днешното заседание на временната парламентарна комисия за изготвяне на нов изборен кодекс, продължило два часа и половина. Темата на дискусията, в която участваха и граждански организации, беше въвеждането на машинно гласуване.

Въпреки че бяха поканени като външни експерти, представителите на "Секюрити Солюшънс Инститют", "Датекс", "Лирекс" и "Дейзи Технолъджи" излязоха с конкретни проекти. Предложенията за различни технологични решения, които да гарантират от една страна надеждността на системата срещу манипулация на резултатите, а от друга – защита на тайната на вота, включваха SMS-и с пароли, флашки, машини за сканиране на личните документи, принтери за бюлетини с баркодове и др.

Никой от присъстващите на заседанието обаче не каза колко би струвало въвеждането на машини за гласуване.

В крайна сметка от предложените проекти стана ясно, че внедряването на технологиите ще отнеме между половин и една година след спечелването на обществена поръчка, а конкретни текстове от изборния кодекс, свързани с машинното гласуване, все още дори не са обсъждани. Срокът на действие на временната парламентарна комисия е 3 месеца, а на следващото заседание тепърва ще се разискват различни видове избирателни системи, предложени от граждански организации. Така, ако с новия кодекс се въведат машини, но не се остави възможност за гласуване само с хартиени бюлетини, само тази промяна би забавила изборите с около година.

"Ще поддържаме контакти с фирмите от бранша, за да може евентуално при взето решение максимално бързо да се направи обществената поръчка за машините.Когато става дума за избори, това може да стане и при съкратени срокове", каза председателят на комисията Мая Манолова (БСП), но за пореден път увери представителите на гражданските организации, че няма да участва в среднощни дискусии за промени в изборното законодателство, за да съкращава времето за новия кодекс.Тя допълни, че вече се обсъждат в конкретика отделни текстове от закона.

"Промените ще напишем, на първо време за експериментално въвеждане на машинното гласуване. Не мога обаче да обещая, че ще ги приемат в зала", каза още председателят на комисията и изрази лично мнение, че интернет гласуването би било неподходящо за България заради по-трудния контрол над избирателите и предвид масовата практика на купуване на гласове.

Манолова допълни, че е направена проверка дали не могат временно да се наемат машини от друга страна в Европа, въвела подобна практика, но нямало подходящи устройства.

Предложенията

Зам.-ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Валентин Кисимов изложи проекта на фирмата "Секюрити Солюшънс Инститют" ЕООД, представена преди това от PR-специалиста Максим Бехар.

Кисимов, който по думите на Бехар е създател на първата система за електронно изпитване в университет в България и е внедрявал системата на електронното правителство в Южна Африка, предложи система от два компнента – от една страна машини, разположени във всички секции в страната, а от друга – възможност за интернет гласуване с цифров подпис, като системата предлага потвърждение с парола, изпращана като кратко съобщение на мобилния номер на гласоподавателя.

"Идеята е да се постигне ниска цена за провеждане на самото гласуване - 100 – 200 хил. лв., което означава, че ще могат да се правят допитвания всеки месец", изтъкна Кисимов. По думите му, ако се стигне до машинно гласуване, е необходимо системата да бъде достатъчно гъвкава, за да може да се използва и при евентуални промени в законодателството и това е една от трудностите, която проектът преодолява.

Допълнителен плюс според него е възможността да се проследява кой избирател как е гласувал, ако законът го изиска. Той подчерта, че предложената система била толкова проста за работа, че на практика предлагала "вътрешна мотивация за гласуване".

Управителят на "Секюрити Солюшънс Инститют" Деян Йовков допълни, че въвеждането на машинно гласуване е необходимо заради споровете около валидността на последните няколко вота. Затова предлагали система с по няколко машини във всяка секция – такива, с които се извършва гласуването, и такива, които служат за контрол на идентичността.

Йовков уточни, че за да бъде въведена системата в част от секциите в страната, ще е необходима около година.

От фирмата "Лирекс", изработила машините за експерименталното машинно гласуване на парламентарните избори през 2009 г., предлагат гласуване с магнитна карта, която се предоставя на избирателя на влизане в секцията, и той я връща, след като гласува. Идеята била да се разкъса връзката между вота и гласоподавателя, така че да се запази тайната на избора.

За контролиране на вота пък се използвал стандартен принтер, който разпечатва зачеркнатата бюлетина, а тя се пуска в урната.

Изпълнителният директор на "Датекс" Пенчо Илиев, който представи фирмата си като един от най-големите производители на касови апарати в света, също предложи система от две устройства – едното служи за проверка на документите за самоличност, а другото е самата машина за гласуване, която визуално щяла да прилича на банкомат, така че дори неграмотни и социално слаби да се справят лесно с нея – по същия начин, по който получавали социалните си помощи. Машината разпечатва бюлетина, която би могла или да се вкарва в скрита урна, без въобще да минава през ръцете на гласоподавателя, или пък той да я пуска в урна пред погледа на комисията.

Производството щяло да отнеме между 6 и 9 месеца, като най-бавната част е изготвянето на техническото задание, което трябва да е съобразено с изискванията на закона.

Ивайло Велев от "Дейзи технолъджи" - също фирма за касови апарати – изтъкна, че поне временно машинното гласуване трябва да бъде въведено паралелно с досегашните практики заради недоверието, което съпътства всяка нова система.

Затова той също предложи организация, при която се отпечатват хартиени бюлетини. Така избирателят ще може да сравни избора си, преди отново да пусне бюлетината в урна.

Допълнителен вариант според него е въвеждането на онлайн гласуване с предварителна регистрация в избирателната секция.

По думите на Велев не е реалистично въвеждането на подобна система да отнеме по-малко от половин година, защото тя трябва първо да се тества.

Проблемите

Участниците в дискусията изразиха съмнения в идеите на фирмите. Светозар Съев от новосъздадената Народна партия изтъкна, че всички предложения биха стрували милиони и на практика заместват един обикновен компютър с вързан към него принтер и евентуално таблет със сензорен екран, който да улесни възрастните и неграмотните гласоподаватели.

Според Съев е необходимо задължително въвеждането на интернет гласуване за българите в чужбина. "Тези, които идват с автобуси да гласуват от Турция, идват и в момента. Защо да не улесним останалите милион и половина", попита той.

От друга организация пък поискаха въвеждането на образователен ценз, защото машините много щели да улеснят неграмотните гласоподаватели, а те са лесни за манипулиране.

Според Александър Петров, бивш член на ЦИК, занимавал се с правилата за експерименталното машинно гласуване за парламентарните избори през 2009 г., най-трудно е съхраняването на тайната на вота. Това трябва да е и акцентът при технологичните предложения. "В изборния кодекс нека заложим технологичните, а не техническите правила", настоя Петров.

Политологът от Софийския университет Димитър Димитров пък за пореден път представи идеята за въвеждане на единен електронен регистър на избирателите. "Той не само ще реши голяма част от проблемите, които се надявате да елиминирате с въвеждането на машини. Той е необходим, за да проработят повечето от направените предложения", подчерта Димитров.