2 млн. лв струва БГ паспорт

Чужди граждани, които инвестират в българската икономика най-малко 2 млн. лв., ще получават БГ паспорт, ако поискат. Това предвиждат промени в законите за чужденците и за българското гражданство, внесени от депутатите от БСП Атанас Мерджанов, Корнелия Нинова и Атанас Пъдев, пише "Труд".

Досега прагът за получаване на БГ паспорт бе 1 млн. лв., но с редица утежняващи условия. Наличието на подобно вложение в акции на български предприятия, облигации и други финансови инструменти на държавата или общините осигуряваше разрешение за постоянно пребиваване.

А ако е минала една година и парите са налети в приоритетен инвестиционен проект (сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите) или през цялото време инвестициите са отговаряли на клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, чужденецът можеше да кандидатства за български паспорт.

Соцдепутатите облекчават режима - остава условието за вложени 1 млн. лв., а ако до 1 година те бъдат удвоени без условия в какъв бизнес, паспортът е сигурен. Според Нинова, Мерджанов и Пъдев законопроектът щял да възстанови условията за привличане на чужди инвеститори, тъй като през т.г. вложенията от чужбина са намалели с над 50% в сравнение със същия период на м.г.

"Сега какво ще стане с нас без (млади) варвари?", е анализът в "24 часа". Допреди няколко години бяхме убедени, че излизащите на сцената поколения - това, което беше социализирано по време на прехода, и това, израсло в интернет - живеят в друго измерение и напълно са загърбили света на родителите. Скорошно изследване на НЦИОМ дава една по-утешителна картина. Младите се нормализират, започват да приличат на нас.

Впечатляващо е нарастването на надеждата за държавна служба (от 23 на 30% за три години), която изпреварва желанието за работа в частния сектор. Кризата явно е охладила еуфорията на прехода с лесните пари и шеметните коли. Високите очаквания за заплата са трайна характеристика на младите у нас - те очакват да започнат с два пъти по-висока от средната за страната заплата. В изследването нагласите за емиграция сочат, че 12% искат да заминат завинаги, а 43% - за известно време. Кризата в Европа обаче затвори клапата, през която излизаше социалното напрежение под формата на емиграция. Задава се сериозен сблъсък с 15-35-годишните, които са притиснати до стената и чувстват, че вече няма друг път, освен право напред.

"Прокуратурата зорко бди за едни сделки и ослепява за други", коментира "Сега". Офшорната мътилка около най-голямата пенсионна компания не впечатли държавното обвинение, но сдружаването на БНБ със 170-годишна френска фирма се проверява като криминален акт. Софийска градска прокуратура съобщи, че се е самосезирала по публикации за създаване на съвместно дружество между печатницата на БНБ и френски инвеститор. От месеци се говори, че 92% от пенсионноосигурителната компания "Доверие" може да се окажат в ръцете на невзрачна компания, чиято история, акционери и мениджъри са обвити в офшорна мъгла. В единия случай става дума за смяна на собствеността, в другия - за създаване на съдружие. В казуса, който не вълнува прокуратурата, става дума за пенсионен гигант, в чиито фондове на практика всеки шести българин има спестени пари. В другия - за печатница с капитал 70 млн. лева, поостарели мощности, скромни по обем поръчки и недобри финансови резултати. Партньорът на БНБ е от онези, за които си мечтаем. Кандидатът за "Доверие" засега печели главно недоверие.

"Масовите протести няма как да произведат алтернативно управление", казва в интервю за "Сега" политологът Димитър Димитров. Според него вместо да се борят с едно или друго назначение, протестите би трябвало да настояват за прости и очевидни конституционни промени, засягащи "темелите" на олигархичното управление. В конституционните норми има област, в която протестиращите могат да поискат промени. Въпроси като: защо и при какви условия гражданинът става гласоподавател, какъв е смисълът партиите да получават финансиране от данъкоплатците, защо броят на депутатите - 240, трябва да се възприема за сакрално число, допустимо ли е независимостта на съдебната власт да се изражда в бизнес империи. Масовите протести няма как да произведат алтернативно управление, нито алтернативно законодателство. Гражданско участие в управлението е логически абсурд - за какво са ни тогава изборите? Необходимо е усилие за принципна промяна.

Решавам по съвест, заявява в интервю за "Труд" временният шеф на Комисията за конфликт на интереси Николай Николов. По думите му след отстраняването на нейния председател Филип Златанов комисията е дебалансирана, но продължава да прави това, за което е създадена. Останалите четирима от парламентарната комисия поемат ръководството на ротационен принцип. "Работим по сигнали за директори на училища, общински служители, съветници и др. Обработени са натрупалите се десетки килограми входяща поща. Решенията ни са качени на сайта, има пълна прозрачност. От август насам единственият критерий, по който се започва работа и се произнасяме по преписките, е моментът на постъпването на сигналите. И никоя проверка не се забавя или ускорява за сметка на друга", уверява Николов.

"Защо му е на парламента собствена социологическа агенция?", коментира "Сега". Напоследък упорито се заговори за закриването на Националния център за изучаване на общественото мнение. Дейността му по същество е търговска, т.е. центърът на практика работи като търговско дружество - конкурирайки се с други агенции за поръчки, но едновременно с това получава сигурно бюджетно финансиране като държавна структура чрез бюджета на Народното събрание. Затова НЦИОМ няма голям интерес да търси външно финансиране и да разширява дейността си. От друга страна, възлагането на проучвания от парламента и други държавни институции на НЦИОМ, без да се състезава за конкретната поръчка с други подобни социологически агенции, създава риск от по-високи от пазарните цени срещу по-ниско качество на крайния продукт. Освен това, предвид специфичната му дейност, а именно проучване на общественото мнение - съществува риск от субективни и нереални резултати, фаворизиращи определени партии и структури, както и парламента като институция. Ето защо би следвало центърът да се закрие веднага.

"Монополистите не се притесняват от глоби, те даже не си ги плащат", казва в интервю за "Новинар" Явор Куюмджиев, депутат от БСП в 42-рото НС и заместник-председател на парламентарната комисия по енергетика. Той коментира предлаганите поправки в Закона за енергетиката: Искаме да коригираме съществуващата неравнопоставеност между потребителите и монополните дружества. Досега отношението към произволите на тези дружества, е като към златни кокошки, които всички гледаме да не обидим, а пък гражданите по презумпция винаги досега за всичко са виновни. Към потребителите се използваха крути мерки като например да им спират тока за дълг от два лева! Това е меко казано ненормално в една съвременна държава, член на ЕС. Чрез закона искаме да вменим на монополите да спазват правила в отношенията си с клиентите. Това е първата стъпка в правилната посока.

"Откакто съм министър, само гася пожари", е озаглавено интервюто в "Стандарт" със земеделския министър проф. Димитър Греков. Той посочва, че хората искат бързо решаване на проблемите им, те не дават никаква отсрочка. Греков оценява, че само зърнопроизводството ни е на световно ниво. Другите отрасли - животновъдство, трайни насаждения, са замрели на нива от 1990 г. Това ги прави трудно конкурентни на европейските и на производители от трети страни като Турция и Македония. Родните фермери не могат изведнъж да отделят 25-30% за инвестиция. Те едва оцеляват, за да могат да заложат следващата реколта. "Без това, което правим с възможностите, дадени от ЕС - плащането на единица площ, агроекологичните мерки, де минимис програмите, почти всички тези фермери щяха да са фалирали. Годината е благодатна, но относно пазарите е изключително лоша", отбелязва Греков.

МВР е увеличило приходите си за второто тримесечие на годината, като е преизпълнило рязко плана за постъпления от глоби и наказателни лихви, показва финансовият отчет, публикуван на страницата му в интернет, отбелязва "Сега".

От януари до юни са събрани общо 12,8 млн. лв. и така само за половин година е преизпълнен целият план за 2013 г. от 10,7 млн.лв. Най-масовите глоби са тези по Закона за движение по пътищата. Отчетът на МВР показва ръст и на средствата, които се събират от държавни такси. Към 1 юли са събрани 21,9 млн. лв. при планирани за цялата година 38,6 млн. лв. Приходите от собственост също не изостават - при планирани 79,6 млн. лв. за цялата година, в бюджета му вече са постъпили 43,2 млн. лв.

"Доброволци срещу стихията", коментира "Стандарт". Всяко лято - а и не само през лятото, у нас горят гори. Напоследък първи се хвърлят да спрат пламъците доброволци. Често пъти те дори изпреварват пожарникарите и армейските части, че и дори и местните жители. С гасенето се наемат рокери, офроудъри, еколози, планинари - с една дума любители на екстремни спортове и преживявания. Те по принцип са мобилни, защото повечето имат джипове, АТВ-та или мотоциклети. С които достигат не само първи, но и възможно най-близко до огнището на пожара. Не може да се каже, че пожарната служба и Агенцията за бедствията и авариите не се опитват да синхронизират действията си с доброволците. Но за да стане техният ентусиазъм още по-ефективен, е нужно все пак това взаимодействие да се регламентира. Нека всички тези хора да бъдат официално зачислени като доброволци и да получат някаква допълнителна техника и обучение.

Европейската комисия е взела за наблюдение нови 19 разследвания и съдебни дела. Това показва сравнение между списъците с наблюдавани дела към май 2012 г. и към май 2013 г., с които "Сега" разполага. Повечето са разследвания за неразкрити убийства от 2007 г. насам. В списъка с казусите, към които Брюксел има интерес, са общо 108 дела. В него обаче присъстват и много случаи, които отдавна са "затворени", тъй като са приключили на всички инстанции. ЕК продължи да наблюдава изкъсо България и след влизането ни в ЕС през 2007 г. Оттогава два пъти годишно Брюксел излиза с доклад за правосъдието и вътрешния ред в страната по т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка. От тази година докладът е един - само в края на периода.