София е сред десетте градове, в които качеството на живот най-бързо се е влошавало през последните 5 години. Това сочи годишната класация на "Икономист интелиджънс юнит" (EIU), обхващаща 140 града по цялата планета.
В тази категория столицата на България е в компанията на Дамаск, Триполи, Кайро, Аман, Панама сити, Тунис, Мускат, Рейкявик и Найроби.
По 30-те критерия, обединени в 5 категории, определящи най-добрият за живеене град, София е класирана на 87-а позиция. При идеален показател от 100 в сборния индекс на класацията, средното постижение на София е 70.5 единици. За последните пет години спадът за българската столица е 4.9%, като по-зле са само Кайро (-5.9), Триполи (-19.9%) и Дамаск (-20.4%) - все градове, разтърсвани от кръвопролитни сблъсъци и несигурност.
Мелбърн е най-добрият за живеене град трета година поред в класацията на EIU. Заемащият последното място едва ли ще изненада някого, защото в покрайнините му хората умират от предполагаеми нападения с химическо оръжие - Дамаск.
Столицата на югоизточната австралийска провинция Виктория победи Виена в световната класация.
Сред десетте най-добри за живеене градове обаче има само още един европейски град и това е финландската столица Хелзинки.
Останалите в списъка са канадските Ванкувър, Торонто и Калгари, австралийските Аделаида, Пърт и Сидни и новозеландския Оклънд.
"Изключително горди сме, че най-бързо развиващият се австралийски град отново получи признание като най-добрият за живеене в света", коментира британският представител на Виктория Джефри Конахън.
Подреждането е на базата на 5 категории - стабилност (25% относителна тежест в индекса), здравеопазване (20%), култура и околна среда (25%), образование (10%) и инфраструктура (20%). Критериите в тези категории измерват количествени и качествени фактори. На тази основа всеки град е класиран като приемлив, поносим, неудобен, нежелан и лош за живеене.
Други градове, които се представят зле през отминалата година са египетският Кайро и либийският Триполи. Причината е насилието, продължаващо след Арабската пролет от 2011г. Дамаск е слязъл с 10 места до дъното на класацията. Афганистанската столица Кабул и иракската Багдад, в които почти всеки ден има атентати, изобщо не са включени.
"Докато заплахата от тероризъм и насилие да е определяща за качеството на живот в тези градове, можем да кажем, че безредиците значително повлияха върху живота в тази част на света през последните 10 години", заявява Джон Коупстейк, главен редактор на класацията на EIU.
Дамаск, смятан някога за относително спокойно място и предпочитана от туристите дестинация в Близкия изток, в момента се подготвя за ракетни удари от международна коалиция заради политиката на президента Башар ал Асад.
Компания в последната десетка му правят Дака, столицата на Бангладеш, Лагос в Нигерия, либийската столица Триполи, Порт Морсби в Папуа Нова Гвинея и Хараре в Зимбабве.
Топ 101.
Мелбърн (Австралия)
2.
Виена (Австрия)
3.
Ванкувър (Канада)
4.
Торонто (Канада)
5.
Калгари (Канада)
6.
Аделаида (Австралия)
7.
Сидни (Австралия)
8.
Хелзинки (Финландия)
9.
Пърт (Австралия)
10.
Оклънд (Нова Зеландия)
Най-лошите 10131.
Техеран (Иран)
132.
Дуала (Камерун)
133.
Триполи (Либия)
134.
Карачи (Пакистан)
135.
Алжир (Алжир)
136.
Хараре (Зимбабве)
137.
Лагос (Нигерия)
138.
Порт Морсби (Папуа Нова Гвинея)
139.
Дака (Бангладеш)
140.
Дамаск (Сирия)
От "Икономист" посочват, че влошаването на качеството на живот в градовете по света е водеща тенденция за последните 5 години заради Арабската пролет, кризата в Европа и антияпонските протести в Китай. Само в 28 от 140-те града има промени през последните 12 месеца, но в петгодишния срок промяната е засегнала 86 града. От тях в 30 има подобрение по околна среда, докато при 56 условията за живот се влошават.
Кризата в Европа е повлияла лошо на представянето на градовете особено в Гърция, но напоследък и в Испания и Великобритания.
Не всичко е песимистично в класацията - някои градове заслужават адмирациите на авторите за постигнатото от 2008г. насам. Богота, например, е най-бързо изкачващият се (7.9%) по качество на живот заради намаляващата заплаха от тероризъм, насилие и отвличания покрай дейността на колумбийските партизански групировки.