Западът играе в полза на Москва по въпроса за Сирия

Файненшъл таймс".

Да разгледаме вариантите. Сухопътно нахлуване е изключено. При продължителни въздушни бомбардировки има опасност да бъдат загубени пилоти и затова те биха били неприемливи за обществеността на запад. Най-вероятната възможност са ракетни удари; режимът на президента Башар Асад несъмнено ще пострада, но Русия и Иран ще съумеят да компенсират евентуалните загуби. Съюзниците ще разкървавят носа на Асад и толкова.

Наказателни удари не могат да доведат до обрат във враждебните действия. Не е възможно да се стигне до значителна промяна в съотношението на силите на място.

Следователно от морална и психологическа гледна точка режимът на Асад ще отбележи точки, поне в очите на развиващия се свят - и със сигурност в тези на Русия. Пропагандата със сигурност ще направи сравнения с намесата в Ирак преди 10 години. Разбира се, много е лесно САЩ да бъдат представени като глобален побойник, който винаги е готов да си измисли претекст за агресия. Иран ще ликува. Много хора в Сирия ще бъдат склонни да се съпротивляват на нов империалистически кръстоносен поход.

Покачването на залога облагодетелства Москва. Колкото повече западните сили се въвличат в конфликта, колкото повече затъват, толкова повече възможности се появяват за Русия да подкрепя режима на Асад като "легитимна власт, подложена на нападение".

След като сухопътна операция е изключена, в крайна сметка може да се стигне дотам, че не само Асад да оцелее, а и Москва и Техеран да победят в глобалното противопоставяне с коалицията на Запада, Турция и Арабската лига.

Западни служители изказват идеята, че евентуален наказателен удар няма за цел да предизвика смяна на режима, нито да даде на опозицията възможност да нанесе решаващ удар на Асад. " Добре, да предположим, че той никога повече не използва тези оръжия. Означава ли това, че той е обречен да загуби войната? Ни най-малко.

Някои наблюдатели, изглежда, смятат, че когато усети смъртна опасност за своя режим в резултат на ударите, които може да бъдат сигнал за начало на пълномащабно западно нахлуване, Асад ще бъде по-склонен да прави отстъпки. Според този възглед той би се съгласил на мирна конференция и би прехвърлил някои от своите правомощия на личност, приемлива за опозицията. В този случай обаче не може да има съмнение, че бунтовниците, особено тези, които са свързани с Ал Кайда, никога не биха се съобразили с това уреждане на въпроса. "Асад в Дамаск? Никога."Ние направихме всичко по силите си, за да помогнем на сирийския народ в борбата му срещу тези, които бяха решени да наложат своята воля и да свалят правителство, което не харесваха. Ние действахме, като се придържахме към принципите си, но какво можеш да направиш срещу обединените сили на Запада, Турция и Саудитска Арабия? Америка още веднъж показа истинското си грозно лице."

Обратно, ако Путин се намеси сега и поиска някакви отстъпки, той ще изглежда като губещ, тъй като това може да бъде изтълкувано като огъване под американския натиск. А това положение би било напълно неприемливо за руския народ. 

*Авторът Георгий Мирски е преподавател в Института по световна икономика и международни отношения в Москва.