Образование и препитание – от това се нуждаят българите, категоричен е министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
В Хасково той сподели, че по време на всички срещи бизнесът е изтъквал пред него катоосновен въпроса с липсата на квалифицирана работна ръка.
"Инвестицията в образование е инвестиция в икономиката и в дългосрочен план - в заетост. Затова аз ще поддържам пред колегите си в Министерския съвет предложението за разглеждане на образованието като стратегически сектор и съответно насочване на по-големи бюджетни средства, включително и за реформирането му", сподели министърът.
Стойнев обяви, че през септември предстои подписването на съвместно споразумение между Министерствата на икономиката, на образованието и на труда и социалната политика, за да се въведе понов начин дуалната система в образованието.
Министърът поясни, че според тази система младите хора ще учат през половината от времето, а през останалата половина ще работят.
"С тази реформа се цели учениците да се обучават и на занаяти, които да отговарят на нуждите на българския бизнес – инженери, шлосери, технически специалист и др.", аргументира се Стойнев.
"Следващият ни бюджет ще бъде насочен към образованието, така че да подготвяме кадри. Не може да нямаме конкретна реформа в образованието, която да отговаря на нуждите на българския бизнес. Имаме нужда от инженери, от шлосери, от заварчици, но най-вече от технически кадри. Бизнесът, който се разраства, има нужда от подкрепата на държавата", е мнението на Стойнев.
Икономическият министър обяви, че правителството започва активен диалог с българския бизнес, като политиките ще се формулират отдолу нагоре, а нямат да се спускат, както е било до сега.
"Предстоят срещи в цялата страна, в рамките на които искаме да чуем проблемите и вижданията на икономически активните представители на големия, средния и малкия бизнес. Стратегии, политики и промени ще се правят съгласувано с тях", зарече се Стойнев.
По време на разговорите с представители на бизнеса министърът сподели и плановете за провеждане на нова външноикономическа политика.
"Тя трябва да е резултат от сериозен анализ, който да открои нови бързоразвиващи се пазари и да оцени потенциала на българските производители. Безвремието и инерцията във външноикономическа политика трябва да бъдат преодолени и държавата да помогне за отваряне на врата за българска продукция към перспективни пазари", категоричен бе той.
"По време на всички разговори бе изразена принципна подкрепа за политиката на правителството и желание за стабилност и избягване на нов период на политическо безвремие", завърши Драгомир Стойнев.