И след протестите ни чака фалшива реалност: България", казва в интервю за "24 часа" Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите у нас.
Според него това, което е нужно в момента е тревожността у хората да намери реализацията си в една светска реформация.
Насъбраната енергия има потенциал да отключи предоговарянето на обществените отношения. Това е същинската цел на протестите у нас. Има и други форми на протест. Хората са толкова обезверени, че се очуждават. Не вярват вече, че проектът им за техен живот може да се случи. Нямат мнение и позиции. Примирените са тази маса, която пасивно крепи фалшивата реалност, твърди той.
"Бързи избори не значи нещо по-добро", отбелязва в интервю за "Труд" социалният антрополог Харалан Александров. Той се надява протестът да породи нови и креативни идеи за гражданско действие.
Протестът може да не доведе до оставка на правителството, но вече има принос към лидерството в нашата култура - той показа, че е възможно да се практикува колективно мрежово лидерство, конструирано на базата на отношенията между свободни граждани.
Едно от основните му послания е, че гражданите нямат нужда от главатар, за да се организират и постигат своите цели. Това е голяма надежда за бъдещето, тъй като силно персонализираното лидерство не е достатъчно добро, допълва той.
"Хронично болна здравна система", е водеща тема в "Капитал". Вече повече от 10 години здравната реформа буксува в калта на политическата нерешителност, желанието за злоупотреби с публични средства и липсата на визия.
Всяка нова власт обещава да подреди здравния сектор. В момента на публично обсъждане се подлага проектът за стратегическа рамка в здравния сектор през следващите седем години. Тя обаче е прекалено обща, основната й идея е с нея да се получат 1 млрд. евро от Европейския съюз и не дава отговор на въпроса кой и как ще лекува болните през 2020 г., в какви лечебни заведения и колко ще струва това.
Нито пък има перспектива как точно да се реформира системата, за да предлага по-качествена услуга. Приватизацията, консолидацията, истинската конкуренция и пазарът подминаха здравния сектор и е време да се настанят на него.
******
Протестна вълна обхвана почти всички центрове в България, където са настанени нелегални имигранти, съобщава "Сега".
Бавната процедура за получаване на статут на бежанец, липсата на средства за препитание и медицинска грижа изкараха десетки граждани на Ирак, Сирия и Афганистан от центъра за имигранти в столичния кв. "Овча купел". Това е третият протест на бежанци само за месец.
"Имаме решение за настаняване на бежанците, то е за около 1000 места. До няколко дни те ще бъдат усвоени и ще създадем нормални условия за настаняване на бежанците", обеща вътрешният министър Цветлин Йовчев.
"За бежанци и клошари - хотел ДРицФ в "Овча купел", коментира "Сега". Хотел "Риц" се намира точно срещу сградата на Държавната агенция за бежанците.
Т.нар. "Риц" пък е изоставено и недостроено общежитие за чуждестранни студенти, в което сега живеят десетки бежанци от Африка и Близкия изток. Нелегалните имигранти са го кръстили така, иронизирайки "лукса", в който са принудени да живеят и през лятото, и през зимата.
Сградата няма прозорци, врати, вода и ток, но е единственият дом за бежанците, докато чакат да получат паспорт, за да могат да работят или да продължат на Запад.
Администрацията е създала порочна практика на интеграция на имигрантите, която ги обрича на крайна мизерия и е цъкаща социална бомба. Освен моралния проблем и демонстрацията на отказ от съчувствие, очевидно е, че с бездействието или съдействието на институциите у нас вече се създават нови гета - на нелегалните имигранти.