Кабинетът оцеля и по всичко личи, че избори за парламент през май следващата година заедно с вота за евродепутати няма да има.
Около това становище се обединиха политици и социолози от института "Иван Хаджийски".
Другият основен извод на анализаторите за отиващия си месец е, че протестите са загубили енергията си и вече не са граждански, а политически.
Според политолога Борис Попиванов септември беляза голямото завръщане, но не на протеста, а на премиера Пламен Орешарски, който отсъстваше съвсем осезаемо през лятото.
"През септември обаче той имаше активна медийна роля с поредица от интервюта и инициативи, въпросът е дали ще успее да докаже себе си в различните позиции на БСП и ДПС", коментира той.
Според него намалява вероятността за предсрочни избори през май, но все още зимата има своята дума и нищо не е изключено.
Политологът Димитър Ганев обяви, че очевидно ГЕРБ се опита да яхне протеста, но като че ли това изигра по-скоро контрапродуктивна роля. Протестът загуби своя морален протест и партизацията отблъсна хората, които бяха лятото на улицата, каза той.
Ганев смята, че не бива да се забравя и фактът, че 100 дни протест натрупва и умора и това също намалява силата му.
"Сега с вота на недоверие ГЕРБ използва своя ресурс на парламентарно представена партия, както и да влезе в ролята си на опозиция в парламента", коментира още политологът.
Според него, като че ли най-сериозен проблем на правителството се очертава неговата комуникационна политика, а шансовете му обаче за подобряване в тази сфера не са големи.
Политологът Първан Симеонов също смята, че ГЕРБ ще се опита час по-скоро да уплътни ролята си на опозиция, която беше загубила.
"Досега ГЕРБ беше големият липсващ, сега ще се опита последователно и много енергично да влезе в ролята си на опозиция, това ще е не само вотът на недоверие, който внесе, но ще използва всеки момент за критики", добави той.
"Това, което остава на БСП, е да се опита да печели политическо време, а това става чрез харчене на пари, като по този начин управляващите ще се опитат да потушат социалното напрежение, което би могло да даде нов тласък на протеста", смята още Симеонов.
"Реформаторският блок ще се опитва да насища пространството със събития, президентът Росен Плевнелиев пък ще се опита да се върне към ролята си на обединител", коментира още той.
Според него най-любопитният момент, който ще наблюдаваме, е отношението на ГЕРБ с реформаторите.
"Реформаторският блок е събрал доста прагматични хора, които си дават сметка, че няма как да съберат много симпатизанти, те ще са нишова партия", каза политологът.
"Много работи могат да се кажат за Орешарски в критика, но той е добър финансист и ще направи добър бюджет, който ще е социален и той ще е фактор за стабилизация на кабинета и ще е фактор, който ще съдейства за прекратяване на гражданските протести", подчерта на свой ред проф. Петър-Емил Митев.
Според него кабинетът няма срещу себе си достатъчно качествена политическа опозиция, а в същото време протестите го предпазват от грешки.
Той смята още, че има нужда от нов ляв опонент на БСП, която сега има монопол.
Социологът Андрей Райчев коментира, че протестът вече е политически, а по правило той е доста по-слаб от гражданския.
"Сините винаги са страдали, защото са надценявали силите си, но сега като се опитаха да политизират протеста, те укрепиха опонента си, и ако има избори, БСП ще има над 1 милион избиратели, което е максимумът на левицата на всички избори", смята той.
"БСП е една средна по размер партия с 900 000 гласа плюс минус и няма как да вземе властта сама, така че лидерите й не могат да са нищо повече от тийммейкъри, те могат да създадат цар, но не и да са такъв", заключи Петър-Емил Митев.