ГЕРБ забива клин между БСП и ДПС с вота, смята политолог

С политолога Борис Попиванов разговаряме за вота на недоверие, протестите и политическата ситуация в страната. 

Г-н Попиванов, защо сега ГЕРБ внася вот на недоверие и то за провал в областта на инвестиционното проектиране, след като и министерството не е конструирано изцяло все още? 

Те трябва да напомнят за себе си. От 12 май нататък ГЕРБ бяха в постоянно отстъпление. Напускаха, излизаха от парламента, никой не се интересуваше от тях. Големият въпрос беше протест или правителство, а не ГЕРБ или нещо друго, и от 4 септември, когато се опитаха да превърнат протеста в свой, постоянно се опитват да покажат, че те са водеща партия и че са основната алтернатива на това управление. И вотът на недоверие се вписва в това. Понеже Реформаторският блок не може да поиска вот по обективни причини и сега ГЕРБ трябва да покаже, че има нещо, което те могат да направят. Заедно с това те трябва да покажат, че са опозиция. Освен това ЕНП няколко пъти намекна, че ГЕРБ трябва да са в парламента, защото наближават европейски избори, а сега идва голямата битка в Европа между леви и десни. Тези избори трябва да покажат дали ще има обръщане на вълната след тоталната победа на десните преди 4 години и заради това ще е изключително неприятно, ако намалят десните места в Европейския парламент. Иначе е ясно, че темата за вота е малко странно измислена, не може да имаш недоверие към нещо, което го няма, нещо, което не е комплектувано. Моето впечатление е, че чрез вота ГЕРБ се опитва да забие клин в управляващото мнозинство особено след назначението на Джейхан Ибрямов, който беше доста скептично посрещнат от социалистите. Поставянето това на публичен дебат е  да се опита да разделя и владее, да излязат наяве различията между БСП и ДПС.

Това е първият вот на недоверие срещу кабинета на Орешарски, но едва ли някой допуска, че той няма да оцелее...

Това няма значение. „Атака” едва ли ще вземе отношение по вота, а ГЕРБ дори и с тях няма как да събори правителството. А каквито и различия да имат двете управляващи партии, нямат интерес от отказ от кабинета.

Явно очакванията, че недоволството на хората ще се засили през септември, не се оправдаха, стабилизира ли се ситуацията в страната?

Стабилизира се правителството поради това, че  ГЕРБ се ориентира към парламентарния тип поведение,  а не толкова към курс радикално сваляне на властта. Правителството оцеля и това е постижението му за 100 дни във властта. Въпросът е дали само това ще е постижението му, но изборите през май се отдалечават. Дори партиите от десницата обсъждат своето явяване под формата на коалиция за евроизборите и даже не споменават парламентарните. Така че даже и те не си правят илюзии, че е предстоящ вотът толкова скоро, но зимата може да преобърне нещата. Има в това отношение няколко разминаващи се линии за времето на изборите. Едното е разбирането на Сергей Станишев, че правителството просто трябва да стои и дори до края на мандата си,  другото е, че трябва да се види кой е най- подходящият момент изборите да се случат. Струва ми се, че в БСП ще надделяват изгледите, че това трябва да се случи през 2015 година заедно с местните. Това е,  защото основният ресурс на БСП е фактът, че това е партията с най- голяма членска инфраструктура и нейното израстване тръгва именно отдолу, от местните структури, и БСП винаги е имала проблем при явяване на местните избори с дублиращи се кандидатури, което би се избегнало при съвместно явяване на местни и парламентарни избори и би консолидирало партията. Септември е една крачка по-напред в стабилността и това е, защото политическият живот се върна в парламента. 

Имате предвид, че ГЕРБ се върна в парламента и зае мястото си на опозиция? 

Да. Това беше едно ненормално положение да са само управляващи в парламента, защото се  измества всякаква политическа алтернатива извън институциите, а сега когато ГЕРБ са там, ако не решат нещо друго, самият парламентаризъм носи стабилност. 

Протестите не бутнаха правителството и  дори през септември отслабнаха, на какво се дължи това? 

От една страна е умората след толкова дни без резултат. Заедно с това на политиците им се внушаваше  постоянно, че не трябва да имат позитивна програма, че трябва да се прави всичко, за да се свали правителството. Протестите не отправиха никакви послания, които да се различават от ГЕРБ. Първоначалното впечатление на Борисов беше, че тези протести ще го върнат на бял кон, след това видя, че няма да стане и затова той реши, че просто като протестите не работят в негова полза, да ги направи свои. И когато протестите прераснаха в междупартиен  сблъсък, хората решиха, че нямат място в него, защото други взимат решенията. 

Много се говори за коалиция ГЕРБ - Реформаторски  блок, ще се случи ли тя? 

Зависи кога ще има избори, защото ако са следващата година този въпрос ще е основният, но ако са след това, въобще не ми е ясно дали ще го има блока, защото вътрешните противоречия в него не са малко и те се проявяват и в самите партии. Конгресът на "Движение България на гражданите" го показа. До този момент блокът излиза с два типа позиции - отрицание на правителство, на програмата му, на кадровата му политика, а другото е утвърждаване на принципите на Конституцията – върховенството на закона, но в момента, в който тръгне нормален политически процес, Реформаторският блок, бидейки извън парламента, има по-малко медиен и политически излаз на позициите си, заедно  с това той трябва да позиционира себе си по политическите въпроси, които ще възникват, и въпросът е дали всички партии в този блок ще са съгласни с тези позиции. Виждаме, че Зелените имат съвсем различни позиции от другите, смененото ръководство на СДС също е близко до ГЕРБ, т. е има много фактори за разцепление.

Значи не вещаете дълго бъдеще на обединението? 

Нищо не се знае. Въпросът е и доколко тоталната безпомощност на другите партии няма да ги държи на повърхността на политическото море, защото те, ако спечелят, това няма да е защото са силни, а защото другите са неспособни да покажат нещо по-различно и най-важното за тях е да решат какво ще правят с ГЕРБ.