Как банките затриха България

В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките – майки са в съответната държава.

Ситуацията във връзка с упражняването на банкова дейност в България също е принципно различна.

Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързо производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.

Частната собственост на банките (при това чуждестранна) промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите (потребители и малък и среден бизнес) от монополните привилегии на банковия мениджмънт.

Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.

Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи

монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса,

тя може да остави България без население.

Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други.

За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.

Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност (събиране на дългове!?); консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти (купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка); фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка – майка.

Механизмът за натиск и ограбване на клиентите е следният:

• По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира (тъй като производството е едностранно) съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател.
• Съдът проверява това извлечение само от външна, формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка”, дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.
• Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.
• Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете им да се защитят.

Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст.

Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до

продажба на безценица на имотите на хиляди българи,

които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени.

За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнител, не подлежи на съдебен контрол.

За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти.

Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите.

При тези продажби като кандидати за продаваните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица.

Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания.

Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.

Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите, при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите - родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.

Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин.

Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.

Истината е:

законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги.

Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.

В същото време се толерира привилегированото / монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната.

Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България.

Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете.

Дори и да спечели такова дело, на „длъжника” вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.

Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство.

Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.

В заповедното производство всичко е задкулисно,

едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна.

Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.

След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други - пазарни цени или да им ги отдадат под наем.

Що се отнася до фирмите – бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.

Такъв е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.

Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Мнозинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.

Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:

• Променят едностранно лихвата и месечните вноски, начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне,
• Капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница
• Изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно)
• Изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза” без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски
• Не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя
• Именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.

Почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми,

чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.

Примери:

Уникредит булбанк АД

• Уникредит факторинг ЕАД
• Уникредит лизинг АД
• Булбанк лизинг ЕАД
• Уникредит кънсюмър файненсинг АД
• Балкан енерджи АСА ООД
• Свободна безмитна зона – Бургас АД
• Хипоферайнс имобилиен ЕООД и много други]

Пощенска Банка (Юробанк и еф джи България АД)

• Бългериън ритейл сървисиз АД
  (за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси)
• И еф джи пропърти сървисиз София АД
• Имо 03 ЕАД
• Имо централен офис ЕАД
• Имо пропърти инвестмънт София ЕАД
• Имо Рила ЕАД;

Банка ДСК ЕАД

• ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕООД
• ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество със седалище в Унгария – Будапеща;

Райфайзен банк АД

• Райфайзен имоти ЕООД
• Райфайзен лизинг ЕАД
• Райфайзен пропърти мениджмънт България ЕООД
• Райфайзен сървисиз ЕАД
• Райфайзен факторинг”ЕООД
• Райфайзен застрахователен брокер ЕООД
• Райфайзен лизинг Бъргария ООД
• Райфайзен асет мениджмънт (България) ЕАД
• Райфайзен Инвестмънт (България) ЕООД

При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начинът на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите.

Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.

Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постоянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.

Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност.

Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитополучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя.

Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове.

Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни.

Възражения срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.

Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите.

Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ,

която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите.

Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре посочените по-горе норми.

За отбелязване е, че българските съдилища изключително страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство.

По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практика.

Интересно е, че и медиите са в железните клещи на банките.

Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях.

А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират.

Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бомба със закъснител.

Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.

Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:

• В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките” и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса
• В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.