Рисовете – имат ли "почва" у нас

През 2008 г. фотокапан "улови" рис в Осогово. Снимките бяха неоспоримо доказателство, че изчезналата от нашите планини през миналия век голяма котка се завръща, но какво се случва с вида от онзи момент насам все още никой не може да каже със сигурност. Заради многото неизвестни, рисът ще бъде включен в голямо проучване на значимите за екомрежата "Натура 2000" животински видове. Проучването трябва да започне през септември - октомври и една от целите му е именно да картира обиталищата на риса в страната. Финансирането ще бъде осигурено от министерството на околната среда и европейски фондове.

В момента се обсъждат и формите за мониторинг на вида. Сред вариантите са използването на фотокапани, изследване на плячката и следите на животното и др. Според Диана Златанова, директор на "Екологичен научно-образователен център" в столичния зоопарк и експерт по едри хищници, фотокапаните са изключително ефективен метод, защото дават сигурни доказателства за присъствието на рисове в даден район. От друга страна отделните животни могат да се идентифицират с помощта на снимките. Потайните котки имат характерни петна по тялото, като "десенът" е уникален за всеки екземпляр.

Първите данни, че рисовете са се завърнали в България са от 90-те години на миналия век, когато започват да се появяват съобщения за наблюдавани животни, най-вече в Западна Стара планина. "В източна Сърбия (западна Стара планина и на юг до Руй планина) в непосредствена близост до нашата граница има доказано разпространение и размножаване на рис. Така че тези непотвърдени данни за наблюдения по нашите погранични планини са логични.", казва Елена Цингарска от Сдружение за дива природа "Балкани".

През 2003 г. екип на СДП "Балкани" заснема следа от рис в района на Трън. През следващите години в западните части на страната изследователите са откривали убита от рис плячка, косми и още следи. Последните заснети от организацията следи са от март тази година, в Драгоманско.

Проучванията на д-р Златанова показват, че по принцип в България могат да живеят до 1500 риса, но колко са те в момента не е известно. Не е известно и от коя популация са рисовете в България. Предстои експертите да проучат това. За котките в западните краища на страната се предполага, че принадлежат на карпатската популация, докато рисовете в Странджа може би са част от балканската популация на вида. Съществува вероятност странджанските рисове да са свързани и със събратята си от Кавказ. Според Диана Златанова е възможно и рисът никога да не е изчезвал от Странджа, но засега това не може да бъде потвърдено.

Освен в Странджа рисовете имат постоянно присъствие и в Западна Стара планина и Осогово. "Рисът е заснет няколко пъти(в Осогово - б.а.). Има територия и постоянно се връща там. Може да се смята за постоянен обитател.", казва Диана Златанова.

"В Осогово условията за установяване на риса са благоприятни, тъй като популацията на сърната (един отосновните видове, с които рисът се храни) е в сравнително добро състояни, казва Цингарска. Според нея обаче все още няма размножаване на рисовете в Осогово, а размножаването е ключова предпоставка, за да се говори, че даден вид се е установил някъде.

В Централна Стара планина, Средна гора, Лудогорието и Родопите са наблюдавани отделни животни или пък има непотвърдена информация за присъствието им, но рисът не е постоянен обитател там. Близо до Севлиево например е видян женски рис с малки, а в района на Девин се носят слухове за отстреляно животно.

Именно бракониерството е една от основните заплахи за рисовете в момента. Завръщането на рисовете означава, че те все още намират подходящи условия за живот у нас, което от своя страна говори добре за състоянието на природата в България. Това завръщане обаче може да бъде осуетено много лесно. "правещия опити да се завърне рис", посочва Цингарска.

За радост, по информация на Диана Златанова, в последната година няма сигурни данни за убит рис. Златанова подчеретава, че е неправилно животните да се делят на "вреден" и "полезен" дивеч. Когато вълците изчезнали от Централен Балкан елените се размножили до такава степен, че буквално "изяли гората", припомня тя. Според нея рисът има място в нашата екосистема. Бракониерският лов нанася много повече щети на сърните и другия "полезн" дивеч, отколкото рисовете биха могли. "Понятието "вреден или
полезен дивеч" не съществува и не би трябвало да се използва. Това понятие беше изкуствено наложено през комунизма, но е добре да го забравим."В районите, в които се завръща рисът у нас, вълкът обитава от дълго време. Така че, в тези райони, мерките, които животновъдите предприемат срещу нападения от вълци (например пастирски кучета) са достатъчно надеждна защита за домашните животни", казва Цингарска.