Втория вот на недоверие срещу кабинета "Орешарски" коментират в "Труд" двама народни представители. Лиляна Павлова, ГЕРБ, посочва, че вотът е на ръба да закъснее, а аргументите за него са много сериозни - европроекти, ВиК сектор, пътни проекти, забавена е програмата за енергийна ефективност. Регионалната политика пък засяга повечето секторни министерства и общини, от една страна. От друга - това е политиката, която полага основата на националното и европейското финансиране в навечерието на новия 7-годишен програмен период. И каквото се заложи сега като разпределение и приоритети, това ще се изпълнява до 2020 г. Според депутата от БСП Димчо Михалевски обаче вотът ще бъде загуба на време. Би било по-полезно парламентът да използва това време за приемането на няколко ключови закона, които касаят живота на хората по отношение на кредитирането и подобряване на инвестиционната среда. Този вот няма как да докаже на 19-ата седмица от управлението на
правителството "провал в регионалната политика".
"Вот на недоверие или вот на лицемерие", коментира "Преса".
Инфраструктурата и регионалната политика са от онези политики, които се предават от мандат на мандат и следват дългосрочно проектиране. Разговорът за регионалната политика също е свързан с пари и дългосрочни процеси. Има само една константна величина, която се предава от кабинет на кабинет, но за нея почти никога
не става дума в пленарната зала. Това е силата на монополите и олигархията в страната. Така че няма нужда от фалшив политически патос, докато този сговор съществува. Той не се разисква, защото от присъстващите днес в парламента никой няма сметка да го прави.
Още при първия слух, че Министерството на финансите планира да постигне намаление на администрацията с 10%, започна съпротива, коментира в "Труд" Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество"
вътрешният документообмен в администрацията, да стават по електронен път. Нужно е постигане на по-оптимално съотношение между хора и технологии, така че да имаме бързо и качествено обслужване. Облекчаване и премахване на безмислените лицензионни режими, ограничаване на модата да има териториални поделения навсякъде, обвързване на щатовете със заложените цели в програмните бюджети. Тогава могат да се постигнат и много по-големи съкращения в администрацията от заложените 10%.
Най-много 156 млн. лв. ще успее да спести финансовият министър Петър Чобанов през 2014 г., ако се осъществят поисканите от него 10% съкращения на администрацията от 1 януари, пише "24 часа". Това показват груби сметки, с които днес министри планират да се противопоставят на Чобанов на заседанието на правителството.
"Никой не ме попита къде да бъдат настанени бежанците", казва в интервю за "24 часа" кметът на София Йорданка Фандъкова.Тя обяснява, че общината няма условията, в които живеят. "Със СДВР отговаряме за ситуацията около тези места. Приели сме тази отговорност и я изпълняваме. Трябва това обаче да се прави от всички институции, да работим в синхрон и добра координация. Проблемът с бежанците е национален и е сериозно предизвикателство за държавата и обществото", отбелязва Фандъкова.
"Социални стъпки или наистина фасадна демокрация", коментира "Дума". България ще получи 7,128 млрд евро от структурните фондове на ЕС за периода 2014-2020 г., т.е. 970 евро на човек. За сравнение Румъния ще получи 1016 евро на човек, Полша - 1880, и Унгария - 2055 евро на човек. Това не трябва да е повод за ново ниско самочувствие, а повод за общонационални действия в името на постигане на социална справедливост, преодоляване на високите нива на безработица и спиране на масовото обедняване на населението. Собствени стъпки, но с отзвук в Европа. Може би тогава погледът на Брюксел към София ще се промени. Дори малките
стъпки не са безсмислени, защото бедните имат нужда да вярват в подкрепата на държавата. Диалозите и дебатите в ЕС не са им понятни, но резултатите от тях, ако се използват или отстояват целенасочено в национален интерес, има шанс да се промени политико-социалната среда у нас.
В счетоводството на държавните ведомства и общините цари пълен хаос, съобщава "Сега". Разходите на институциите масово се отразяват неправилно, като в някои случаи грешките са направо абсурдни. Счетоводителите в болшинството си не правят разлика между компютърно и друго оборудване, постоянни грешки се допускат и при осчетоводяване на външните услуги. Сериозни разминавания има при отчитането на просрочените задължения и вземания, както и в инвентаризацията на активите и пасивите. Това показват оповестените вчера одитни доклади на Сметната палата за заверката на годишните финансови отчети на бюджетните организации.