"Бившата ГДБОП е управлявана като черна дупка", казва в интервю за "Преса" Борислав Сарафов, заместник главен прокурор. Информационният поток е потъвал в Главна дирекция за борба с организираната престъпност, след което информацията, подавана към прокуратурата и другите компетентни институции, е филтрирана и селектирана по преценка на ръководството на тази служба. През юни тази година главният прокурор, министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС подписаха тристранна заповед, с която разпоредиха пълна инвентаризация на оперативното стопанство на бившата ГДБОП по три основни направления на работа - наркоразпространението и трафика, срещу контрабандата и срещу корупцията. Констатациите, особено по последните две направления, меко казано са твърде неласкави.
"Прогнозата е шокираща: чакат ни 200 000 бежанци", коментира в "Преса" Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Той посочва, че до края на 2013 г. бежанците ще са около 17 500, до март 2014 г. - 26 500, след което ще има спад до 30-40 души на ден вследствие на готовото до февруари съоръжение за границата с Турция и мерките, предвидени в плана на правителството. От лятото на 2014 г. рязко ще нарасне прехвърлянето на имигранти през море.
Само в Истанбул и около него чакат 150 000 сирийци и 200 000 афганистанци. Бежанците ще променят демографската картина у нас, баланса между религиозните общности и ще прокарат влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани. Правителството трябва незабавно ясно и категорично да заяви тавана на нашите възможности, както го направиха други европейски страни.
По двама полицаи на всеки километър вече пазят браздата с Турция. Засилените патрули не са толкова заради бегълците от Сирия, а заради вълната от икономически имигранти, които прииждат от Афганистан, Мароко, Тунис, Алжир и Мали. Общо 1166 полицаи са командировани на границата, посочва в интервю за "Стандарт" главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Благодарение на подсилената охрана в последните дни бегълците, които влизат у нас, са три пъти по-малко.
Студентският протест навлезе в нова, по-радикална фаза, след като бунтовните младежи наложиха пълна възбрана за достъп до Ректората на Софийския университет за всички, освен за техните симпатизанти, съобщава "Сега". Решението за "пълна и ефективна окупация" е било взето на общо събрание на протестиращите в неделя вечерта. Още същия ден ръководството на СУ фактически капитулира, като обяви, че университетската администрация няма да работи на 11 и 12 ноември. Като мотив за крайната стъпка студентите изтъкват, че протестите продължават вече 150 дни, а от правителството няма реакция. Синдикатите също се готвят да изведат хората си на улицата.
"Накъде с прехода", търси отговор "Монитор". Кольо Колев, социолог: След приемането на бюджета ще има затишие. Ако продължи това усещане за несигурност, то тогава съвсем естествено ще дойде и кризата и тя ще бъде пряко свързана с нагнетяване на напрежението около европейските избори. Антоний Тодоров, социолог: Ако има незабавни избори, повечето протестиращи ще останат разочаровани. За да не стане така, трябва да имат отговор на въпроса как си представят бъдещото правителство. Протестът се банализира, стана част от градския пейзаж.
Кънчо Стойчев, социолог: Много илюзии стоят зад акцията на студентите и вероятността да се стигне да обратен ефект е много голяма. Борис Попиванов, политолог: Лансира се идеята, че преходът е завършил зле и трябва да го рестартираме изцяло и да свършим това, което не сме успели да направим. Всъщност, не можем да започнем от нулата, защото обществото е много различно. А един от големите проблеми на студентския протест е, че той не звучи убедително, не звучи автентично.
"Христо Бисеров си остана в задкулисието", коментира "Сега". Христо Бисеров, организационен секретар на СДС в средата на 90-те години, по-късно заместник-председател на ДПС, си остава на тъмно. Досега не беше съвсем ясно какво точно отстоява в политиката, а сега не е ясно защо е изгонен от нея. Името на Бисеров се свързва не само с историите за парични потоци. Той е сред онези лидери, които умеят да водят преговори с други политически сили, да изграждат регионални структури, да овладяват кризи по време на редене на партийните листи за изборите.
В цялата история на българския посткомунизъм няма друга фигура, която да съчетава всичко това: да пише закони, да прокарва политики, да организира и провежда избори, да води тежки политически преговори, а едновременно с това да се разглежда и като ковчежник на черна партийна каса. И то на две различни партии. Кой ще понесе отговорността за това, че е приел оставката на ключов политик без обяснение?
"Политиците трябва да се научат на съгласие", казва в интервю за "Труд" Ивайло Калфин, ръководител на българските социалисти в Европейския парламент. Според него политическа криза в страната няма, но има много голяма политическа нестабилност и криза на доверието в политиците. Ниско е доверието и във всички институции. Това може да се преодолее със съвсем различно поведение на политиците. С предсрочни избори може да се реши математически проблемът с този изключително нестабилен парламент. Но предсрочните избори няма да решат кризата в доверието. Политиците трябва да постигнат съгласие по пет или шест важни за държавата въпроси и да покажат, че по тях могат да работят заедно.
Всеки трети българин е викал линейка за решаване на здравословен проблем миналата година, акцентира "Сега". През системата на бързата помощ, включително и в спешните отделения на болниците, са преминали 2 496 265 души - 34% от населението на страната. Хората все повече се обръщат към спешната помощ поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ и заради неплатени здравни осигуровки. Две трети от населението продължава да не е обхванато от задължителните профилактични прегледи.