Паритет между БСП и ГЕРБ, пет партии в НС при избори днес

Паритет между БСП и ГЕРБ, ако днес се провеждат избори. Общо пет политически сили влизат в Народното събрание. Това става ясно от проучване на Института за модерна политика.

Според участвалите в социологическото проучване при избори днес ще има равенство между БСП и ГЕРБ, и общо пет формации в парламента при 60.6% гласуващи.

БСП - 26.2 %; ГЕРБ - 26.2 %; Реформаторски блок - 8.2%; ДПС - 8.1 %; „България без цензура", ВМРО - 6.1 %. От това става ясно, че според изследващите Бареков и Каракачанов ще се явяват заедно на изборите в коалиция.

Институтът смята, че паритетът между двете основни партии се дължи на спада в доверието към БСП, като фактор за това се посочва корупционният скандал с Христо Бисеров и ескалацията на антиправителствените протести.

Иначе в изследването се отбелязва, че на този етап не може да се говори, че има устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.

От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава „Атака" - 1.3% от респондентите.

Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1.9 % от респондентите. И двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера.

От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за непартийното Движение „Модерна България" - 0.9 % и партията на Светльо Витков „Глас народен" - 0.8 % от анкетираните.

; Реформаторският блок - 12.5%; „Обединена България" (Илияна Раева) - 7.20% и БАСТА са с едва 1.9% подкрепа. 59.10% от анкетираните не биха гласували за никой от новите формации.

Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още на ясна алтернатива на статуквото, отбелязват изготвилите проучването.

Институтът за модерна политика е включил и нагласите по отношение на студентските протести.

54.1% от анкетираните са заявили, че одобряватокупацията на Ректората на СУ, докато 35.5% са против.

Данните свидетелстват, от една страна, за наличието на висока обществена подкрепа за крайните протестни форми, предприети от част от студентите, окупирали Ректората на СУ. От друга страна те показват, че окупацията се е превърнала в един от въпросите, които разделят иполяризират общественото мнение, отбелязват от Института.

Друг съществен въпрос, който се дискутира и полага разделителна линия спрямо
подкрепящите протеста на студентите и хората, които не са съгласни с него, е
въпросът дали протестът е режисиран.

37.9 % от анкетираните смятат, че окупацията е дирижирана от външни за студентската общност фактори, докато 48 % смятат действията на студентите, включили се в окупацията, за самостойни и неповлияни от външни сили и среди.

Висок е процентът на колебаещите се между тези две крайни позиции - 14.1 % от
анкетираните не могат да преценят какво стои зад действията на студентите.

Ролята на президента също е включена в анкетата.

Повече от половината от анкетираните - 51.2% смятат, че президентът на републиката Росен Плевнелиев не изпълнява отредената му от Конституцията роля на обединител на нацията. На обратното мнение са 42,8%, а 6 на сто не могат да преценят.

В условията на подчертано обществено разделение по основни политически въпроси на деня, хипотезата е, че активната съпричастност на държавния глава към антиправителствените протести и липсата на достатъчно знаци за еманципирането му от партията, която го номинира за президентския пост - ГЕРБ, са факторите, които определят доминиращите нагласи, че Росен Плевнелиев не съумява да изпълни със съдържание основната конституционна функция на държавния глава да олицетворява единството на нацията, т.е. да бъде надпартиен институционален фактор, който е в състояние да генерира търсене на национално съгласие по основните проблеми на нацията, смятат от Института.

Респонеденти са отговорили и на други въпроси, свързани с финансирането на политическите партии, въвеждане на военно обучение в средните училища и демографската криза.

Според преобладаващото мнение на анкетираните е необходима промяна във финансирането на партиите. Мненията за посоката на тази промяна се разделят между пълното премахване на държавните субсидии, което се подкрепя от41,5% от респондентите и намаляването на субсидиите -45,6% от анкетираните. Запазването на дейтващия модел на субсидиране на партиите се подкрепя от 5,3 % от респондентите.

По отношение на военното обучение в средното училище.69,2% от анкетираните заявяват подкрепа за идеята, а 25,7 % не я подкрепят. 5,1 % от респондентите не изразяват отношение в едната или другата посока.

44.7 % от респондентите смятат, че е необходимо създаването на министерство, 41,8% не намират тази идея за целесъобразна, а 13,4 % нямат свое становище по поставения въпрос.

Настоящото проучване е проведено в периода 01-10 ноември 2013 г. Общият обем на извадката е 1022 лица. Информацията е получена чрез телефонни интервюта.