Вяра Анкова: Време е да станем телевизията на зрителя!

Била е студентка, когато е дошла тук. Първите й ангажименти са като редактор в новинарския обмен, после като водещ и редактор в „По света и у нас“, кореспондент в Гърция, директор на дирекция „Информация“. Пътят й до десетия етаж в сградата на БНТ, където се намира кабинетът на генералния директор, е започнал преди почти 20 години.

– Гледката, която се разкрива от кабинета ви, е прекрасна... Стоя пред вас... Наистина имам чувството, че гледам телевизия...

– Винаги съм смятала, че така трябва да изглежда едно студио. Не влагаш никакви средства в декор, защото го имаш естествен.

– Но не ви заварих тук...

– Сега всички искат нещо да ми покажат. Идвам от апаратните. Контактът между хората е затруднен, защото сградата е висока и не е строена за телевизия. Трябва да бъдем по-мобилни.

– Като че ли няма генерални директори, които оставят следа върху самата сграда на телевизията?

– Функцията на един генерален директор не би трябвало да остава в сградата, тя трябва да остане като промяна на смисъла на телевизията в съзнанието на зрителя.

– Но вие сама казвате, че тази сграда не е строена за телевизия?

– Финансовите средства са все по-малко и ние не можем да действаме в такива мащаби, че да опрем до сградата. Въпреки това телевизията не е спирала да инвестира в студиа, в техника. Очаква се Студио 1, което изграждаме сега, да бъде най-модерното студио, което в момента съществува в България.

– Как зрителят ще усети „обръщането“ на телевизията към него?   

– Ще търсим мнението на зрителя ежечасно с всички възможни съвременни средства. Непрекъснато цитираме Би Би Си като модел на обществена телевизия и ще дам пример с нея. Знаете ли какъв огромен отдел от хора имат те, който отговаря точно за връзката със зрителя? И защо Би Би Си не се страхува в сутрешния си блок например да покани зрител, който е изразил негативното си мнение за дадена програма или репортаж? И защо не се страхува да покаже разговора между автора на тази програма и зрителя? Всичко трябва да се прави явно и публично. Само в такива ситуации зрителят вижда, че има участие. Всеки от нас трябва да се съобрази с критичното око на зрителя. Това е съдникът и той в момента казва, че БНТ е консервативна, че звучи архаично.

– Как оценявате сайта на БНТ?  

– Нашето интернет лице не е добро. Смятам, че нещата трябва да се изговарят, защото тогава могат да се чуят добри идеи, които можем да приложим. Интернет е другата съвременна платформа, към която всички телевизии се обръщат. Ако погледнем световните изследвания, ще видим, че все по-малко се гледа телевизия и все по-голям става броят на хората, които се обръщат към интернет.

– Да не би да се задава краят на телевизията?

– Телевизията няма да изчезне, но ще промени своите параметри и функцията, която има в монета. Един канал с предавания и зрителят гледа предимно този канал или предимно другия. Зрителят ще си направи собствена програма в момента, в който навлезе по-широко т. нар. съдържание по поръчка (video on demand). В момента, в който навлезе широко този вид услуга, ще е доста интересно как ще реагират телевизиите. Какво ще предложат, за да попадат по-често в програмните схеми на зрителя.

–В БНТ все още има много стари кадри.“ Съгласна ли сте с това твърдение?

–Аз не гледам БНТ, тя е остаряла телевизия.“ Като не гледаш БНТ, ти не можеш да имаш мнение каква телевизия е тя. Всяка телевизия се променя. Казвам с абсолютна сигурност обаче, че имидж най-трудно се променя. При нас работят много млади хора, но не смятам, че е лошо в БНТ да има служители от години назад. Аз лично имам почти 20-годишен опит в БНТ. Това, което е лошо обаче, е, ако тези служители не са се развили. Ако те не са видели предизвикателствата на новото време и ако самата компания не е инвестирала в това да им ги покаже.

– По повод на избора ви за генерален директор се коментира вашата лоялност към БНТ. БНТ не спира да захранва с кадри останалите телевизии, как тълкувате текучеството на кадри?

– Финансовото състояние на БНТ е такова, че не може да гарантира достатъчно добро заплащане на кадрите си и това за мен е недопустимо. В БНТ работят едни от най-големите професионалисти на телевизионния пазар и те не могат да получават тези пари, които получават, защото веднага ще бъдат поканени на други места. Наричат БНТ „телевизията майка“ и тя си остава такава. Обучава кадри, които отиват в другите телевизии точно когато са на върха на развитието си. Това трябва да бъде променено с реформа.

– На вас лесно ли ви беше да бъдете лоялна към БНТ?  

– Аз ясно осъзнавам какво ми е дала БНТ и съм човек, който винаги оценява това, което е получил. Но трябва да дадем достоверност и на реалността в живота. Не знам доколко бих била толкова лоялна на БНТ, ако не можех финансово да си го позволя. Не съм човек, който си прави фалшив пиар. За много хора, които напуснаха БНТ, ми е мъчно и в човешки, и в професионален план. Те напуснаха не защото не харесват БНТ, а защото не можеха повече да си позволят да работят в БНТ по финансови причини. Когато един човек създаде семейство, има деца и се сблъска с друга страна на живота, за която преди не е и мислел, че съществува, той дава и други аргументи на своето съществуване. Затова казвам, че БНТ трябва да промени това, ако иска да бъде силна медия на пазара.

– От 2000 до 2004 година бяхте корeспондент на БНТ в Атина... 

– Аз не бях официален кореспондент, защото БНТ не беше разкрила такъв пост в Атина. Дори имаше известен конфликт между мен и Лиляна Попова, тъй като тя не виждаше смисъл БНТ да има кореспондент. Впрочем тогава дори мислех да напусна и да стана журналист в друга медия. Ето едно отношение на генерален директор, което например ще запомня. Когато имаш обучен кадър, който предлага сътрудничество без никакво допълнително финансово заплащане, а телевизията няма такъв човек в тази държава, не знам как се обосновава решението да кажеш „Не“. Ето защо един генерален директор трябва да познава много добре и професионално обстановката в телевизията.

– Кореспондентският пост прилича ли на сладките посланически постове?

– Сладък е, ако човекът не е максимално натоварен от дирекция „Информация“. Нашите кореспонденти не могат да се похвалят със завидно спокойно съществуване. Например кореспондентът ни в Германия отговаря за цяла Централна Европа. Ангажиментите на кореспондента ни в Брюксел са видими. Българската обществена телевизия все още няма отворен кореспондентски пункт в САЩ, където е другият център, от който непрекъснато идват новини и информация, и това трябва да се промени. Тежък е моментът с финансирането, не е лесно взимането на такова решение, но според мен то е задължително.

– Как оценявате времето, в което се падна мандатът ви на генерален директор? Ако го сравните с предишните години на прехода? Не са ли по-установени и лесни реалностите сега? 

–Изтеглихме късата клечка.“

– Семейството ви...  Как реагираха на вашето решение?

– Със съпруга ми написахме на един лист плюсовете и минусите по повод на това решение. Повечето бяха минусите. Но и той, и аз си даваме сметка, че понякога невзимането на определени решения би било слабост, нелоялност, дори предателство срещу колегите.

– Мечтали ли сте да работите в телевизията?

–Дъщеря ти ще работи нещо, дето ще я гледат милиони.“ Тогава следвах английска филология. Мечтата ми беше да превеждам книги и да си стоя вкъщи пред пишещата машина. Не ми е минавала мисълта да работя в телевизия, нито ми е било мечта. Брат ми работеше дълги години в БНТ. Неговата нервност ме плашеше и си казвах, че на мен ми трябва нещо по-спокойно. Има неща, които нямат обяснение, но се случват.   

– Госпожо Анкова, как бихте анонсирали например репортажа за избирането ви на генерален директор? 

–Дано ти промениш телевизията, а не тя теб.“ Това непрекъснато звучи в съзнанието ми и смятам, че това ще бъде и мотото за работата ми в бъдеще. 

Интервю на Мирослава ИВАНОВА
сп. БЕЛА
www.bela.bg