Колаж: Dnes.bg
Повече от половината българи смятат, че "мекане"-то е правилно правоговорно явление.
Според "Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език", 51,3 на сто от 2018 допитани българи, т.нар. "мекане" - "пишеме", "четеме", "говориме", е правилно правоговорно явление.
Това каза пред БТА доц. Красимира Алексова от СУ "Св. Климент Охридски", представяйки данните.
"Правоговорното явление "мекане" разделя общественото мнение на почти две еднакви части, защото повече от половината от анкетираните смятат, че то е напълно правилно, а другите 48,7% го определят за неправилно", каза тя.
Доц. Алексова коментира, че това езиково явление е разпространено в 3/4-ти от българската езикова територия.
Езиковедът представи и другите правоговорни явления, за които анкетираните са дали оценки в изследването.
68% от допитаните заявяват, че не е много благозвучно изговарянето на "ходих" и "направих" с ударение на "и", както и изговорът "бяли", "вървяли", "живяли".
Друг вид правоговорно отклонение е при т.нар. "екане" – на мястото на "я" се появява "е", например - "бел", "голем", "хлеб", "бехме", "вървехме" и "живехме".
Отклонение от правоговора са и формите с твърда вместо с мека съгласна - "вървъ" вместо "вървя", "мислъ" вместо "мисля", както и при съществителни имена от мъжки род, които са членувани. Такива примери са "учителъ" вместо "учителя", "лекаръ" вместо "лекаря", обясни доц. Алексова.
По думите й се наблюдава и правоговорното явление "свръх якане" - "бяли", "живяли", "вървяли", "голями", "огряни".
"Има наши политици, които от страх да не "екат" отиват в другия край и използват "свръх якане", но и има и много българи, които не знаят, че това е отклонение от правоговора", коментира тя.
По думите й младото поколение най-добре разбира кои са отклоненията от правоговора, а най-толерантно към тях е възрастното поколение.
"Трябва учениците, студентите, а и съвременните българи да се учат не само да говорят правилно, но и уместно", настоя езиковедът.