ЕС – разлюбван от едни, блян за други

Европейският съюз, макар и все по-малко и по-малко обичан в собствените си страни-членки, продължава да е привлекателен заради демократичните си ценности и стандартите си на живот. Ясен пример за последното са демонстрациите срещу властта в Киев, сочи анализ на Франс Прес. 

След като украинските власти обявиха отказа си да подпишат споразумението за асоцииране, по което с Брюксел се преговаряше от години, опозицията излезе на улицата с европейски знамена, за да поиска продължаване на сближаването с ЕС и дори оставка на президента Виктор Янукович, който се поддаде на натиска на Русия.

Тези демонстрации "показват, че сърцето на украинския народ бие за Европа", заяви в началото на миналата седмица германското правителство.

В Украйна хората "усещат натиска на Русия, искат да избегнат връщането назад към един стил на доминация подобен на съветския", смята Стивън Блокманс от Центъра за европейски политически изследвания. За голяма част от населението това е "определящ момент" за бъдещето на страната им.

Те не могат повече да понасят "авторитарната власт, посткомунистическия манталитет, политизираното правосъдие и икономическия упадък", твърди европейски дипломат. Споразумението за асоциация за тях е "символ", "ключ, който ще им отвори вратите на Европа".

Въпреки трудностите на интеграцията проевропейският сантимент остава силен и на Балканите, които също се освободиха от комунизма, преди да затънат във война през 90-те години. Тези страни пазят "все още много жив спомен за конфликти, те търсят стабилност и единственият път е европейският проект", подчертава европейският източник.

По думите му тези страни тропат на портата на ЕС от няколко години, а Сърбия през следващите седмици очаква официалното откриване на преговорите си за присъединяване към ЕС.

Обратно -  в множество страни членки на ЕС и най-вече в тези, които бяха най-лошо ударени от кризата, подкрепата за европейската конструкция през последните години чувствително спадна и породи опасения от възход на евроскептичните партии при предстоящите европейски избори.

Европейците от Запада, които живеят в демокрация и с отворени икономики от близо 70 години, смятат, че тези свободи се подразбират. "Това, което въодушевява съседите им от Изтока, тях ги оставя равнодушни", подчертава Ян Техау от центъра "Карнеги Европа" кризата подхрани усещането за отдръпване, дори за отхвърляне; разширяването бързо се асоциира с идеята за глобализацията, която далеч не се радва на популярност; то предизвика освен това усещане за разпад и отслабване.

Толкова много са причините, които обясняват нарастващата съпротива на общественото мнение и на европейските управници към приемането на новодошли. Според проучване на общественото мнение на "Евробарометър", публикувано през пролетта, 52 процента от европейците са против каквото и да било ново разширяване.

След падането на Желязната завеса европейците предложиха перспектива за присъединяване на бившите комунистически държави от Изтока, които бяха ефективно интегрирани в ЕС десетина години по-късно, след като бяха изпълнили политическите и икономически условия, наложени от ЕС, отчита Франс прес. Но заради страха от "полския водопроводчик" в дебата за работниците, дошли от Изтока, в сърцевината на европейското обществено мнение се настани известно недоверие.

Разбира се, Хърватия се присъедини към Съюза на 1 юли, но като цяло устремът за разширяване изглежда е достигнал мъртва точка. Процесът със страните от Балканите напредва със скоростта на костенурка, да не говорим за преговорите с Турция, които като цяло са спрели, допълва анализът.

Колкото до бившите съветски републики, с изключение на трите малки балтийски страни, които успяха да се присъединят към ЕС през 2004 г., европейците така и никога не им предложиха тази перспектива.