Едуард Сноудън срещу Биг Брадър

На 7 юни "Вашингтон пост" и "Гардиън" съобщиха, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) и Федералното бюро за разследване (ФБР) имат достъп до сървърите на компании като Гугъл, Фейсбук, Майкрософт, Яху, Скайп, Ей О Ел, ЮТюб, Епъл и ПалТок и следят чужди граждани. Информацията "изтече" от Едуард Сноудън, бивш служител на АНС, работил и за ЦРУ.

Предадени от него документи разкриха партньорството на АНС и интернет компаниите в тайна програма с кодово име "Призма", която позволява на АНС да разглежда всякаква информация, предадена по мрежата. Компаниите увериха, че не са давали пряк достъп на разузнавателни агенции до системите си.

След като източникът стана известен, САЩ поискаха екстрадиция на Сноудън от Хонконг, където той се бе укрил. На 23 юни Сноудън напусна Хонконг на път за Латинска Америка, където се надяваше да получи убежище. Междинният престой на московското летище Шереметиево обаче се удължи непредвидено - САЩ анулираха паспорта му и на беглеца не можеше да бъде издаден билет. След повече от месец престой в транзитната зона, руският президент Владимир Путин заяви, че Сноудън може да остане в Русия, ако прекрати дейността си срещу САЩ. Русия никога никого не е предавала и не смята да предава, подчерта той.

Сноудън получи временно разрешително за престой за 1 година и напусна транзитната зона на 1 август. По всички налични данни той изпълнява условието на Путин - прекратил е действията срещу САЩ и се е концентрирал върху защитата на данните на потребителите на неназован руски сайт.

Последствията от действията му обаче продължават да се усещат в продължаващите медийни публикации. Всички процеси, задвижени от неговите разкрития, също продължават формално и без него. Очаква се скоро той да даде показания пред Европейския парламент за обвиненията срещу САЩ. Бразилия също поиска от Москва да го разпита като свидетел. Разбира се, ако чужди държави искат да му задават въпроси, самият Сноудън не е направил нищо, с което да наруши думата си...

Какво всъщност разкри Сноудън? Знаем само за публикуваното до момента - по последни данни бившият служител на АНС е предал на различни медии 58 хиляди документа, от които едва ли сме видели и 580. Така че оценката на главния редактор на вестник "Гардиън" Алън Ръсбриджър за "1 процент публикувани документи", направена пред парламентарна комисия на 3 декември, вероятно е точна, или занижена. И въпреки това някои неща са от изключително голямо значение.

-Британската програма "Темпора", с която се събира информация от оптични кабели. В случая вероятно е замесена и Италия, но официален Рим отрича участие. В Италия обаче кабелите излизат на повърхността и това е удобно място да се получи достъп до тях - ако има съдействието на персонала. Свързването към кабелите под вода е трудно постижимо технически, така че връзката вероятно е на суша.

- Подслушването и на граждани на САЩ, което опроверга идеята, че се подслушват "само терористи". Може да се допусне, че именно това е причината петицията да се даде прошка на Сноудън, публикувана на сайта на Белия дом, да събере необходимите 100 хиляди подписа в рекордно кратък срок.

Подслушвани са хора погрешка, приятелките на служители в АНС са били шпионирани - а като капак, част от събраните данни са били споделяни с чужди разузнавания, включително израелското.

-Подслушването на предприятия със стратегическо значение.  Бразилският президент Дилма Русеф определи това като "промишлен шпионаж" - тази информация стана капката, която доведе до отменянето на посещението й във Вашингтон. През април 2014 г. Дилма Русеф възнамерява да организира в Бразилия международна среща за управление на интернет. Според нея световната мрежа е прекалено зависима от САЩ.

-Подслушването на държавни глави, европейски институции и ООН. Бразилският президент Дилма Русеф, президентът на Мексико Енрике Пеня Нието и предшественикът му Фелипе Калдерон са само част от световните лидери, които са били подслушвани от АНС.

Офисите на ЕС в Ню Йорк и Вашингтон също са били мишена. Агенцията успяла да получи достъп и до вътрешните видеоконференции на ООН, а централата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е било сред най-приоритетните мишени за подслушване. Реакциите ще продължат и през 2014 г. и вероятно ще окажат трайно влияние на САЩ при взимането на решения с несилови средства.

-Сътрудничеството между разузнаванията на англоезичните страни. Канада е подслушвала бразилското министерство на промишлеността и е дала възможност да се подслушва среща на Г-20

- за шестте дни на срещата през 2010 година посолството на САЩ в Отава е било команден шпионски център със знанието и разрешението на домакините. Австралия е помагала за събиране на информация в страни в Югоизточна Азия. Правителството на Канада е разрешило на АНС да извършва наблюдение на срещата на върха на Г-20 в Торонто през 2010 г. , съобщи Си Би Си по данни от документи от Едуард Сноудън.

-Фактът, че далеч не само САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Великобритания подслушват гражданите си. Френският "Монд" предупреди, че комуникациите на французите у дома и в чужбина се следят. Бразилия, пострадала от шпионаж, е подслушвала чужди делегации, включително руска.

-Силата на статистическите данни. Голяма част от разузнавателните данни, използвани от АНС, са само "метаданни", или казано иначе - кой на кого се е обаждал или писал, колко пъти, в какъв период. Във време, в което комуникацията на дълги дистанции е електронна, а дори с приятелите си ползваме подобни средства за контакт, тези данни може да се използват за всичко - от прогнозите за активността на джихадистите, до разкриване на извънбрачни връзки или получаване на предимство при преговори.

-Използването на хакерски похвати от разузнавателните служби. Способността на АНС да разбие платформите на всички смартфони доведе до инструкции към френските министри да говорят по работа само по защитените си служебни телефони. Бразилия разработва подобрена мрежа за сигурност. За това има напълно основателна причина - британското разузнаване е използвало фалшиви профили в "ЛинкдИн" за заразяване на служебни компютри на белгийското комуникационно дружество "Белгаком", за компютрите в централата на ОПЕК във Виена - неща, които хакерите правят и в момента. Само че за собствена сметка и без разрешението на никоя държава.

-Склонността на страни като Великобритания да потискат свободата на медиите. Вестник "Гардиън" беше сред първите, публикували данни за нарушаване на правото на личен живот. В момента парламентарна комисия установява дали са нанесени щети на националната сигурност.

До какво ще доведе всичко това за света - предстои да видим. Някои биха казали, че това е само част от повтарящ се процес набалансиране на нуждата от сигурност с изискванията на правата на човека. И той се повтаря винаги, когато развитието на технологиите изпревари регламентите за употребата им. За самия Сноудън обаче имаше някои вероятно неочаквани бонуси.

Красивата руска шпионка Анна Чапман, която беше главно действащо лице в руско-американски шпионски скандал през юни 2010 г., предложи брак на Едуард Сноудън на 4 юли от акаунта си в Туитър. Сноудън беше номиниран и за наградата "Сахаров" за свобода на мисълта. Отличието получи пакистанската правозащитничка Маляля Юсуфзай, но е възможно номинирането му за Нобелова награда за мир.