Ангел Чакъров: Малките партии могат да бъдат коректив

Тревожи ме олекването на социалната чувствителност към качествата и действията на българските политици, споделя зам.председателят на ДСХ А. Чакъров  

Ангел Маринов Чакъров е заместник-председател на ПП ДСХ от учредяването й през 2003 г., в периода на Българска Евролевица е член на Националния съвет и председател на регионалния съвет в Пловдив (1997-2002 г.) Бизнесмен, работи в сферата на доставяне на социални услуги. Заместник-министър в министерство на бедствията и авариите (2005-2009 г.). Ангел Чакъров е роден на 12.12.1958 г. в Пловдив. Средно образование завършва в математическа гимназия Пловдив, Висше образование - в института за хранително-вкусова промишленост гр. Пловдив. Има специализация „Икономика, управление и организация на промишлеността“, сега прави докторантура по национална сигурност. Управител е на фирма „Соник старт“, която се занимава с предоставяне на социални услуги в няколко общини, едновременно с това с бизнес медиация. Развива и консултантска дейност по европейски проекти за финансиране на бизнеса. Има двама сина – Любомир на 24 години, Йоан-Ангел - на 5 години.   

Ти си човек от бизнеса, прагматик, политиката не ти ли е излишен ангажимент?  

Аз не възприемам политиката като ангажимент. Това за мен е естествената ми среда. За мен изборът на политическа кариера е избор за реализация на качествата ми. За нашата малка България политиката и ежедневието са неизменно свързани. Логично е като активен гражданин да имам и активна политическа позиция.  

Може би човек не трябва да индеферентен, защото ако човек не се интересува от политиката, тя ще се заинтересува от него... 

Политиката не само в България, а и във всички динамично развиващи се млади демокрации, е платформа или инструмент, чрез който се движи цялото съвременно общество. Аз имам личен интерес да живея в по-добра и по-динамична среда. Искам моите синове също да получат добър старт в живота. Вярвам, че мога да допринеса добрата политика да достигне до повече хора в България.  

Това не означава ли, че има някакви нездрави отношения между хората на бизнеса

и политиката?  Считам, че публично-частните партньорства в България не са достигнали своята зрялост и от това всички ние губим. Много от ежедневните ни предизвикателства биха били решими чрез един по-прагматичен поглед, типичен за бизнеса, без допълнително инвестиране на национални ресурси. Същевременно много от ресурсите на бизнеса в България се разпиляват или са неефективно разходвани, защото не могат да ползват стабилността на публичния сектор.  

Роналд Рейгън казва: „Политиката е втората най-стара професия! Мисля, че е най-близка до първата“. Не ви ли се струва, че политиката и политиците у нас олекнаха?  

Склонен съм да се съглася в голяма степен. Последните години много хора възприемат политиката като професия сама за себе си. Аз вярвам, че добрият политик трябва да има здрава основа, на която да стъпи, оформена от личните му достижения и качества; доказана във времето с конкретни резултати. По-скоро ме тревожи олекването на обществената чувствителност към тази тенденция. Мисля, че едно от предизвикателствата за новия политически мандат на парламента ще бъде повишаване сензитивността на хората към работата на Народното събрание.  

От кого зависи това освежаване на политическата система с нови лица и идеи? 

Не е тайна, че политическата карта на България (а и не само) се разчертава от големите политически сили. Основен фактор тук играе политическата мъдрост на лидерите; способността да развиват във времето своето далекогледство и широк размах; разбирането за бъдещето на народа ни и след един мандат. По-малките партии имат своята ключова роля на политически коректив, която често е подценявана, но всъщност е ключът на всяка демокрация.  

Преследват ли се групови или корпоративни интереси чрез политиката?  

Политиката по дефиниция трябва да защитава групови интереси. Тенденцията в съвременната политика е да се създават механизми и за индивидуален подход. Въпросът е груповите и индивидуални интереси да не се превръщат в корпоративни, а да останат обществено значими. Много е важно да се уважава конституционността в политиката.  

Бил си заместник-министър, човек от изпълнителната власт, познаваш така да се каже „кухнята“ на властта. Какво не й достига, за да бъде на нивото на хорските очаквания?  

Костваше ми огромно усилие като заместник министър да бъда близо до хората и да съм наясно какво се случва в реалността на истинския живот, извън политическото ежедневие. Трудността най-вече произтичаше от това, че моите партньори не очакваха от мен това и ми се налагаше ежедневно да убеждавам обкръжението си във важността да не се губи връзката с реалността. Считам, че и до днес на изпълнителната власт в България й липсва чувствителност към реалното ежедневие. С по-добра комуникативност, динамичността на администрацията ще се повишава; публично-частните партньорства ще са по-ефективни и резултатите ще стигат адекватно и навреме до всички.  

На какво се основава твоята привързаност към Движението за социален хуманизъм?  

Никога не съм бил привърженик на крайно лявото или крайно дясното политическо пространство. За мен е естествено да съм в политическа позиция, която е максимално близо до реалността, разбира разнообразието на живота и има способността да отговори разнообразно от политическата трибуна на житейските предизвикателства. Намерих своите отговори в ДСХ и последните 15 години посветих именно на утвърждаването на социал-демокрацията в България чрез ДСХ.  

Как оценяваш ситуацията в лявото политическо пространство в България сега?  

Левицата има своите традиции в българското общество, радва се на обичта на много хора, достига до всички територии на страната; премина през своите метаморфози за незавидно кратък период, имаше своите възходи и спадове. Време е политическата мъдрост да стъпи на анализа от преживяното и да предложи на обществеността нов възход: хората имат нужда от това и го очакват. Всички ние искаме да живеем по-спокойно, по-предвидимо, по-добре – това са основните характеристики на лявата политика.  

Ами къде отидоха социалните доктрини, хуманистичната насока?  

Вече се разбра, че аз съм голям голям защитник на публично-частните партньорства. Те дават възможност да се използва максимално КПД на един двигател, като към основното гориво прибавят най-добрите добавки. Считам, че една политика на широк диалог и партньрство ще повиши КПД на нашия двигател чрез доближаването до реалността, хората, истинския живот. Не зная дали това са доктрините, за които говорим, но ми се вижда достатъчно хуманно като насока.  

Минахме през държавно централизирана планова система, после през хаоса на уж саморегулиращото се пазарно стопанство, търсим социалните измерения и все пак се стига до стимулите и движещите производителни сили и разпределението на дохода. Печалбата ли е първородният грях на икономиката?  

За мен е много важно да има принадена стойност от всяка инестиция – политическа, обществена, корпоративна. Иначе замразяваме работата на двигателя за неизвестен период; за мен това е грях!  

Икономическата среда ли подхранва това нещо или просто някой е заинтересован да бъде смачкана средната класа и по-дребния бизнес?  

Живеем в трудни и предизвикателни времена. Съдбата на средната класа във всяко общество (и в исторически план) е най-точния измерител на обществено-политическите процеси. Обикновено първата жертва се дава именно от т.нар. “средна класа”. В моя бизнес аз инвестирам предимно в развитието на екипа ми, привличам предимно млади хора. Може би това ми дава основание да съм уверен, че съм сред тези, които съхраняват средната класа в България. Разбира се, ще бъда с поне 10 % по ефективен в резултатите си, ако не давам една и съща справка на 10 различни институции, когато е възможно институциите да имат по-ефективно взаимодействие помежду си.  

Утопия ли е единството- тоест политиците да бъдат обединени около трайни национални каузи и приоритети? Все властва поляризацията...  

Националният идеал е най-голямото предизвикателство за политическия свят във цял свят. Част от политическата мъдрост на едно общество е да се доближава до този идеал.  

Твоето най-съкровено въжделение, свързано с България?  

Синовете ми да са щастливи като горди Българи.  Интервюто взе Бранимир Тасков