Традициите на Бъдни вечер

На 24 декември семейството се събира край трапезата, за да отпразнува един от най-големите празници Бъдни вечер. Името на този ден идва от думата „бъднини“ и на него се правят много ритуали за здраве, късмет и благоденствие, а също така се гадае и годината. Според народното вярване Божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада Бога, но за това съобщила на другия ден.

Според традициите за празничната трапеза се приготвят нечетен брой постни ястия като варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, обреден хляб. На трапезата се слагат и мед, орехи и чесън. На този ден свършват и така наречените коледни пости, които са в продължение на 40 дни. Тези, които са постили, на 24 декември рано сутринта посещават църковна литургия. На нея те слушат празничното слово, изповядват греховете си пред свещеник и искат опрощение. След което се взима причастие.

Празникът е изпълнен с много ритуали за здраве и защита на дома. Според традициите мъжете трябва да отрежат дебело парче дърво от дъб или круша (бъдник). То ще бъде запалено и ще топли дома през цялата нощ, а огънят ще го пречисти от зли сили.

Друг ритуал, който се прави е запалването на свещичка върху празничната пита и прекадяването на дома и трапезата с тамян. Този ритуал обикновено се извършва от най-възрастните членове на семейството. На жените се пада грижата да приготвят празничната трапеза, която трябва да е отрупана с храна, за да има плодородие и благоденствие.

Най-важна част от приготвянето на вечерята е замесването на постната питка, в която се слагат паричка и дрянови пъпки за късмет и здраве. Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.

Празничната вечеря започва след като бъде прекадена. Питката се разчупва от старейшината в семейството. Първото отчупено парче се нарича на Богородица, второто се нарича на дома, третото за старейшината разчупил погачата, а останалите за членовете на семейството. Това е един от най-забавните моменти, особено за децата, защото всеки търси сребърната паричка в парчето питка, което му се е паднало.

Когато паричката е в парчето пита наречено на Богородица или в това за дома, очаква се добра и здрава година за цялото семейство. Дряновите пъпки символизират здравето. След като вечерята приключи, масата не се вдига, защото се смята, че починалите хора в семейството слизат от небето.

На Бъдни вечер в много райони на страната от години се правят ритуали за това каква ще бъде годината. Някои гадаят на орехи, които предварително са раздадени на всеки още на Игнажден. Орехите се разчупват и ако ядките са цели и хубави, предричат много здраве.

Ако пепелта от обредното дърво (бъдника), което е горяло цяла нощ е много, означава, че земята ще даде много плодове. Момите и момците разбирали за кого ще се оженят като тайно подслушвали съседите. Първото женско или мъжко име, което чуят е името на човека, който съвсем скоро ще срещнат.

Казват, че ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. На Бъдни вечер тръгват коледарчетата, които с много песни ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Този ритуал се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Празникът е изпълнен с много песни.