България през 2013 година: Предсрочните парламентарни избори

Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.

Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни. Наред е третото събитие в нашата поредица „България през 2013 година” – предсрочните парламентарни избори.

Темата всъщност обединява цели четири отделни големи събития, които доведоха до крайния резултат от изборите и които определиха кой управлява България сега – дейността на служебния кабинет на Марин Райков, скандалът с подслушванията на политици и бизнесмени с главно действащо лице Цветан Цветанов, скандалът с разговора между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов плюс аферата с бюлетините в печатница „Мултипринт” в Костинброд. Днес ще разгледаме първото събитие – дейността на кабинета на Марин Райков.

След оставката на правителството на Бойко Борисов, на дневен ред дойде въпросът – кой ще управлява България сега. По Конституция президентът Росен Плевнелиев предложи мандата за управление на втората парламентарна сила в 41-вото Народно събрание – БСП. Логично и очаквано обаче мандатът беше върнат. Същото беше сторено и от ДПС и така пътят към създаване на служебен кабинет, който да организира предсрочни парламентарни избори, беше открит.

Ситуацията в страната беше крайно ожесточена – още при оставката на Борисов се получи противопоставяне на протести - събитие, което беляза цялата 2013 година. Старата като света римска тактика „разделяй и владей” беше многократно използвана през годината, но може да се каже, че оставката на Борисов постави началото.

Кой щеше да стане служебен премиер? Цитираха се имената на гуверньора на БНБ Иван Искров, на банкера Светослав Божилов, който беше в УС на „Отворено общество” и съакционер в „СиБанк”, на заместник-министъра на регионалното развитие Екатерина Захариева, на друг банкер – Левон Хампарцумян, на бившия вече директор на HP Саша Безуханова, на изпълнителния директор на Microsoft България Георги Ранделов, на столичния кмет Йорданка Фандъкова, дори на вицепремиера по времето на Борисов Симеон Дянков при все огромното отрицание, натрупано в обществото заради водената от него политика. В крайна сметка избраната кандидатура беше тази на Марин Райков - българският посланик във Франция по това време.

На 12 март президентът Росен Плевнелиев потвърди слуховете за Райков, а на 13-ти служебният кабинет на България вече беше факт.

Две бяха основните задачи на служебното правителство – да организира провеждането на предсрочните избори и да успокои социалното напрежение в страната. По отношение на втората задача служебното правителство прие пакет от социални мерки, които да тушират социалното напрежение.

Междувременно БСП все повече яхваше недоволството от годините на управление на ГЕРБ и неуспехът на Борисов да вдигне в достатъчна степен жизнения стандарт на живот на българите. Лидерът на червената партия Сергей Станишев обаче заложи не на конструктивното начало, а на компроматите. БСП направи програма, с която обещаваше светли неща като 250 хил. работни места, ако дойде на власт, които все още България чака да бъдат изпълнени. Отрано Станишев посочи и кое ще е лицето на следващото управление.

В крайна сметка дойде и скаралната дата 12 май – денят на изборите. Той беше предшестван от скандален Ден за размисъл, в който бившият изпълнителен директор на ТВ7 Николай Бареков за пръв път в българската история си позволи да повдигне политически въпрос, който се превърна в политическа и медйна истерия – историята с бюлетините в Костинброд. ЦИК дори наложи глоба на телевизията – но не заради аферата „Костинброд”, а заради повторение на предването „България без цензура” с участието на Сергей Станишев. В интервюто със Станишев се засягат различни въпроси, свързани с предизборната програма на БСП, както и послания за гласуване в полза на партията, имащи характер на предизборна агитация. Глобата за телевизията се наложи по чл. 300, 299 и 133 от Изборния кодекс, като сумата е между 200 и 5000 лева – размерът ѝ се определя от областния управител на София-град. По това време това е Красимир Живков, който е освободен на 5 юни, 2006 година, а на негово място за постоянно, на 21 юни беше назначен Росен Малинов – агент на Държавна сигурност. Самият Живков също не може да се похвали с изрядна репутация – според самия него има диплома за висше образование от Московския младежки институт (ММИ), но разследване на вестник „Десант” от 2010 година сочи друго - Висшата комсомолска школа към Централния Комитет на Ленинския Комунистически Младежки Съюз, аналог на българския ДКМС. Тази школа е била школа за подготовка на млади партийни кадри, в която от България навремето са били изпращани деца на комунистически величия, на борци против фашизма и капитализма или много изявени активисти на нашия комсомол, но през 1990 година реално е заменена от ММИ. Живков е и член на БСП. За самата афера в Костинброд обаче Actualno.com ще отдели самостоятелен епизод в поредицата „България през 2013 година”.

На 15-ти май вече бяха известни резултатите от предсрочните избори. Те не бяха достатъчни за ГЕРБ да създаде ново правителство и мандатът премина в ръцете на втората партия – БСП. В коалиция с ДПС червената партия създаде кабинет начело с Пламен Орешарски. Създаването на самия кабинет беше предшествано от скандали по отношение на кандидатурите за министри – най-вече за министър на инвестиционното проектиране. Първият кандидат – Калин Тихолов, набързо беше оттеглен заради връзката му с „Дюнигейт”. Вторият кандидат в лицето на Иван Данов обаче се оказа също толкова скандален, но не беше оттеглен, макар Орешарски да му сбърка името при обявяването и да предизвика ехидната реакция на Бойко Борисов. Скандална беше и кандидатурата на новия спортен министър, което подсказа задаващите обществени проблеми пред кабинета Орешарски. Правителството обаче встъпи в длъжност и все още е на власт, макар да преживя най-трудните първи шест месеца, които българско правителство е преживявало в годините след падането на комунизма. А служебният премиер Марин Райков стана посланик в Италия, като преди коледните празници Министерският съвет предложи Райков да отговаря и за Сан Марино.