Цифровизацията - резултатите на една непрозрачна процедура

Едно от събитията за 2013 г. бе наложително за технологичното развитие на България - дългоочакваното въвеждане на цифровизацията на родния ни ефир.

По процеса работиха няколко правителства - това на тройната коалиция, на ГЕРБ, служебното правителство и настоящото, ръководено от Пламен Орешарски. Официално аналоговият сигнал бе спрян на 30 септември тази година, с около месец закъснение от задължителната, обещана пред Европейската комисия (ЕК) дата 1 септември.

И така в момента чрез цифров телевизионен сигнал на територията на България се излъчват Bulgaria On Air, bTV, bTV Lady, Ring.bg, Нова телевизия, Diema Family, TV7, News 7 и обществените БНТ 1, БНТ 2 и БНТ 1 HD. 

Идеята на цифровизацията на телевизионния ефир беше да даде възможност за отваряне на пазара и създаване на допълнителна конкуренция, от която да спечелят зрителите. Това обаче не се случи.

Порочна още в зародиша си

Сама по себе си цифровизацията, която бе стартирана през 2008 г., бе съпътствана от редица скандали, неясноти, удължаване на срокове, съмнителни обществени поръчки и търгове, а дори и от дело срещу България от страна на Европейската комисия. Делото бе заради нерегламентираното и непрозрачно организиране и провеждане на конкурсите за мултиплекс операторите, което създаде предпоставки за монопол в сектора.

При старта на процеса тогавашната власт (тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ) създаде законови правила за провеждане на конкурсите за мултиплекс оператори така, че на практика изолира чуждестранните кандидати, смятат експерти. В резултат на трите "състезания" се оказа така, че и двете компании, държащи лицензите за шест от общо седем възможни цифрови мрежи, са свързани с една и съща група (според информация в медиите става въпрос за група около тази на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев).

Това доведе до проблеми с Европейската комисия, която заведе дело срещу България. Днес страната ни все още не е обявила официално позицията си, но експерти от министерството на транспорта казват, че твърденията на Брюксел са несъстоятелни.

Една толкова скъпа реклама

Процесът по въвеждането на цифровия сигнал трябваше да бъде разясняван в продължение на няколко етапа, които стартираха от 1 март тази година. В рамките на 8 месеца по водещите телевизии, някои радия, а и в някои онлайн и печатни медии, вървеше засилена реклама, която да популяризира и разясни процеса. А за тази цел транспортното министерство похарчи не малка сума - приблизително 17 млн. лева.

Тази толкова скъпа реклама, не само според обикновените граждани, а и според хора от бранша, бе сред един от “горещите картофи” на целия процес. Голямата, необоснована сума далеч не бе основният проблем, който занима медиите и обществото, а избраният консорциум, който се зае да я реализира.

В публичното пространство се появиха информация и разследвания, които ясно посочваха, че зад конкурса за реклама седят внимателно вплетени медийни връзки, които водят до рекламния и медиен шеф Красимир Гергов. От страна на транспортното министерство изборът на фирма не бе аргументиран.

Самата рекламна кампания отчасти бе наистина успешна - голяма част от населението бе подготвено за процеса и още от рано знаеше стъпка по стъпка какво предстои. Друга част пък и до ден-днешен смята цялата кампания за провал. Главната причина за това бе, че в нито един клип по темата реално не бе показано как хората да свържат декодерите си с телевизорите си.

Битово-социалните проблеми

Цифровизацията създаде и някои чисто битово-социални проблеми. Известна част от гражданите останаха без сигнал след цифровизирането. Причината за това бе, че мултиплекс операторите са покрили 95% от територията на страната по население. Останалите 5% (спори се дали процентът е наистина 5%) останаха в “телевизионно затъмнение” - предимно хората от по-малките градове, селата, където релефът е по-специфичен и има по-труден достъп.

Всъщност по-малко от месец преди самият аналогов сигнал да бъде окончателно спрян, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков направи няколко последователни публични изказвания, в които алармира, че след цифровизирането между 350 хиляди и 1 милион българи може да останат без безплатна ефирна цифрова телевизия. 

Днес у нас хората “пострадали” от процеса далеч не са толкова много, колкото Божков тогава твърдеше. Към момента населените места, в които има проблеми със сигнала или изцяло липсва такъв, са 393, разпределени в 83 общини. По данни на мултиплексите хората, останали без сигнал, са приблизително около 150 хил. души

Проблем срещат не само те, а и онези потребители, до които реално стига цифров сигнал, но те не могат да свържат правилно декодера с телевизора си. В момента по телевизиите върви реклама на НУРТС, в която се обяснява именно как обикновените граждани “по села и паланки” да сторят точно това. Самата реклама се финансира от мултиплекса и за нея няма държавна намеса.