Как се опитомява гражданско общество

В средата на декември, когато законопроектът на БСП за Изборен кодекс получи входящ номер в парламента, Мая Манолова най-сетне можеше да си отдъхне. След като в продължение на шест месеца тя търпеливо изслушваше всевъзможни пледоарии и упражнения на тема изборни правила, БСП внесе готовите текстове, при това с печат "одобрено от гражданското общество".

Проект с висока обществена чувствителност, Изборният кодекс действително е една от най-важните законодателни инициативи за старата партия в този парламент. Но е твърде рано за БСП да отбележи победа. Първо, защото този законопроект не получи подкрепата на коалиционния им партньор ДПС и е твърде вероятно между двете четения ДПС да внесе други текстове, които ще обезсмислят предложенията на социалистите. И второ, защото на това се крепи крехкият мир с организациите, които БСП избра да нарича гражданско общество. Те заплашват, че ще са първите, които ще излязат на протест пред парламента, ако текстовете, на които държат, отпаднат от финалния вариант.
 
Както обществените обсъждания на Изборния кодекс, така и срещите при закрити врати на премиера Пламен Орешарски с граждански организации бяха част от мащабните усилия на правителството да намери партньори в обществото, с които да симулира диалог и съгласие на всяка цена. Тъй като продължилите повече от шест месеца протести срещу кабинета и социологическите проучвания сочеха, че кабинетът и парламентът удрят дъното на обществено недоверие, управляващото мнозинство се нуждаеше отчаяно от съюзници, с които да имитира, че всъщност се радва на подкрепа и одобрение. Логично ги намери в лицето на онези, които спомогнаха за свалянето от власт на предишното правителство на Бойко Борисов. Експлоатирайки инструментите за гражданско участие като обществените съвети, за известно време властта успяваше да среща валидация на тезите си и да използва някои от гражданските организации като "независими" говорители в битките си срещу протестиращите и президента. Сред други обаче вече зрее недоволство, защото усещат, че са изтъргували идеите им срещу подкрепа, което в крайна сметка не отговаря на представите им за граждански контрол и участие в управлението.

Трудно можеш да поддържаш илюзията за смислен диалог с гражданите, като просто запълниш вакуума от отсъствието на инакомислещите гласове с други. Така както е трудно да поддържаш илюзията, че управляваш с обществен консенсус, като просто се опиташ да си опитомиш гражданско общество или да създадеш свое, паралелно. Не можеш да довършиш мача, ако играеш с по-малко от половината отбор, нали?

С кои граждани преговаря властта

Още на първите две събирания при премиера Орешарски, обявени от пресцентъра като срещи с "протестиращи граждани" в първите дни след избухването на недоволството срещу назначаването на Делян Пеевски за директор на ДАНС, местата в Гранитната зала на Министерския съвет бяха заети от протестиралите срещу предишното управление на Бойко Борисов. Тогава журналистите видяха, че има предварителен списък, по който организациите се допускат в сградата, факт, който впоследствие беше отречен от пресцентъра. С разгара на протестите срещу кабинета "Орешарски" следващите срещи на премиера с граждани бяха закрити за медии по настояване на самите граждански организации, както обясниха от МС на запитване на "Капитал".

В голямата си част те бяха отломки от нароилите се покрай февруарските протести комитети, сдружения, организации, чиито заявени цели още тогава бяха повече граждански контрол върху работата на институциите и промяна на изборните правила. Те заеха място покрай преговорните маси още по времето на служебното правителство, което създаде обществените съвети към министерства и държавни регулатори като резултат от исканията на февруарския протест. Впоследствие тази практика беше прегърната от правителството на Орешарски и същите организации станаха активни не само в срещите си при премиера, но и в гражданските съвети  към всички парламентарни комисии и министерства. БСП дори се поувлякоха в експлоатацията на съветите като форма на гражданско участие. Председателят на Комисията за взаимодействие с граждански организации Мая Манолова наскоро създаде обществен съвет и към нея, в която участват същите организации, които така или иначе взимат участие в срещите на комисията.

Гражданските организации, които си общуват с правителството, не са еднородна група - сред тях има различни организации, като не всички са задължително продукти на задкулисно инженерство. Отдръпването на утвърдените НПО, които прекратиха разговора с властта и заеха позицията "оставка и никакви разговори", отвори обществен вакуум, който правителството и кръговете зад него се постараха да не остане празен. Там първо се настаниха организации от втория ешелон, които досега оставаха извън светлината на прожекторите. За по-амбициозните създалата се ситуация беше шанс да попаднат в радара на властимащите и "да блеснат".

Друг печеливш от отчаяното търсене на подкрепа за правителството бяха някои от разпознаваемите лица на февруарските протести - независимо дали говорим за автентични обществени дейци или за ГМО структури, гравитиращи около властта. Смяната на управляващото мнозинство създаде хранителна среда и за избуяване на по-лeвоориентираните неправителствени организации, които за пръв път от години насам имаха реален шанс да срещнат съмишленици по върховете на държавата. И на последно място изригването на обществената енергия изхвърли на повърхността странни птици от типа "професионален протестиращ", като например популярната напоследък Нина Гергова. Те получиха своите 15 минути слава и привидна обществена легитимация, която се обръща срещу тях почти всеки път, когато се опитат да говорят по произволна тема.(Запознайте с тезите, идеите и историята на някои от най-активните организации)

 

И въпреки че със своята кресливост и/или некомпетентност изглеждат комично, а понякога дори и гротескно, тяхното присъствие в обществения дебат не остава без ефект, защото минира самата идея за граждански контрол над институциите в главите на обикновените хора. На техния фон дори някои дискредитирани политици и общественици могат да започнат да се приемат от някои като приемлив компромис и поносимо зло.

Както обобщава Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи: "Част от тези хора са абсолютно продуцентско усилие, но има и реални." Според него идеята, че има граждани без никаква друга характеристика и интереси, е наивна. По-важното е различните организации да не се заклеймяват взаимно, а да започнат да дебатират с аргументи. Само така средата може да се избистри, да е ясно точно кой кой е, да се осветлят тези, които се възползват от мътното положение в момента. Христо Иванов вижда в близко бъдеще дори един нов етап, в който на всички обществени действащи лица, включително организациите, ще се наложи да минат през нов процес на легитимиране - да обяснят отново и може би по-добре кои са, как се финансират и какви са им връзките. И това не е непременно лошо, а още една запалена лампа в обществото, след като социалната температура през миналата година се качи и обществото започна да задава въпроси.

Защо старите НПО не играят

Разбира се, никой не може да каже кои са автентичните гласове на гражданското общество най-малкото защото няма други критерии за легитимност на гражданските организации, освен че е редно да е ясно зад какви каузи застават и да публикуват отчети какво са свършили и как се финансират. Поради сравнително скорошната си поява голяма част от активните в обществените съвети организации са неформални, тоест нямат още дори регистрация и тепърва ще трябва да доказват експертиза пред публичността.

В същото време голяма част от утвърдените НПО с история и проекти зад гърба си отказват да участват във всевъзможните граждански групи, квоти и съвети към институциите, дирижирани от управляващото мнозинство. За някои от тях това е начин да демонстрират гражданска позиция - отказ от легитимация на сегашната власт чрез влизане на преговори с тях под каквато и да била форма.

Други са се отказали от участие, защото годините опит са им показали, че съществуващите форми на гражданско участие имат нулева ефективност. Както беше обяснила преди време в интервю за "Капитал" Маргарита Илиева от правозащитната организация Български хелзинкски комитет: "Съществуващите механизми са толкова трудни сега, защото е възможно да се употребяват превратно. Властниците ни канят гражданските организации в разни работни групи и други съвети проформа, да си служат с нас като параван. Да си служат с нашето присъствие, за да се легитимират, но всъщност по никакъв начин да не вземат под внимание нашата гледна точка. Гражданските организации винаги трябва да внимават за това дали ще бъде продуктивен техният принос, или само ще бъдат употребени. Истинската гражданска организация не трябва никога да мисли за позиции, които има и може да загуби. Това я прави зависима, дори да е неосъзнато."

Това беше причината БХК заедно с голяма група други организации да откажат да участват в срещата на Орешарски с граждани след избора на Делян Пеевски - не бяха убедени, че експертизата им ще бъде използвана за нещо плодотворно и сериозно.

Какъв е резултатът 

С подобни съмнения вече се сблъскват и новите организации, които преговарят с управляващите по важни за тях теми. Една част от тях са имали твърде романтични представи за участието на гражданите във вземането на решения, които са катастрофирали, когато са седнали на една маса с властта.

"Комисиите се създадоха, за да не се върши работа. Да отидат хората, да си дадат мнението, за да им се подтисне гневът. Решения не се взимат." Така Янко Петров, едно от лицата на февруарските протести, обяснява мотивите на неговата организация "Движение за граждански контрол" да не участва в срещите с правителството. Те са присъствали само в началото, след което са напуснали дискусиите.

Други са разочаровани от продуктивността на самите граждански съвети. Светослав Николов от Граждански комитет "Равни пред закона", който участва в Обществения съвет за Изборния кодекс, например разказва, че една част от хората действително са вярвали, че ще участват във вземането на решения, а това съвсем не е така: "Задачата нa Обществения съвет беше да консултира комисията, да даде мнение по текстовете какво трябва да се направи. Оттам нататък комисията дали ще се съобрази си е тяхна воля, те са властен орган. Ние не сме", казва той и отбелязва: "Аз забелязвам в гражданското общество, поне тези, които решиха да контактуват с този парламент, че нямат много правна подготовка, поне елементарна, и всички срещи се превръщат в говорилня. А пък като влязат камери, хората съвсем полудяват."

Трети пък се чувстват употребени в търговията за подкрепа на управляващите и заплашват, че също ще се включат в редиците на протестиращите, ако не видят промените, за които се борят, осъществени. Така например идейно близката до БСП организация "Свободни, можещи, силни", която е включена в граждански съвети и към парламента, и към Министерския съвет, през лятото декларира шестмесечната си подкрепа за кабинета "Орешарски". След което подкрепиха и други идеи на БСП като отмяната на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. Днес обаче Ангел Гаджев, едно от лицата на организацията, звучи ядосан: "Още януари излизам пред Министерския съвет. Защото виждам, че правителството няма нужда от нас вече, то ни използва, за да покаже, че има някаква подкрепа от гражданите. Друг е въпросът, че останалите граждани не се срещнаха с правителството, това беше тяхна грешка." Той коментира още пред "Капитал", че няма доверие на това правителство, както и на никое друго, което няма ясно разписани функции. "Станишев каза, че това правителство е експертно, но след като министър-председателят ни каза на една от срещите, че назначенията в областните управи не са негови, а на политическите сили, които подкрепят правителството, за каква експертност говорим", коментира още Гаджев.

Дебатите около Изборния кодекс също са пример за това как идеята за гражданско участие може да изиграе и лоша шега на властта. Ангел Гаджев заедно със Светослав Николов от "Равни пред закона" и Божидар Томалевски от "Другата България" са внесли писмо, с което настояват да бъдат гаранти при внасянето на Изборния закон в парламента. Ако предложенията им отпаднат, те планират протести. "Ако не се случат промените в Изборния кодекс, ги вадя хората пред посолствата", заяви пред "Капитал" председателят на "Другата България" Божидар Томалевски (известен не толкова като политик, колкото като бизнесмен с различни имена). "Ако не влезе във вида, в който сме го предложили, ще излезем пред парламента, но няма да искаме оставка, а ще питаме защо се подиграват с гражданите, като викат техни представители да участват в законотворчеството и после не приемат нашите предложения. И ще призовем политическите партии, които са съгласни с нашите тези, да ни подкрепят", добавя и Гаджев.

Разбира се, има и граждански организации, чиято подкрепа за правителството остава безрезервна, като например Гражданска инициатива за обществен договор, около която гравитира Нина Гергова, която, освен че демонстрира експертиза в разнообразни комисии - от енергетика до култура, е ангажирана с участие в контрапротести и в събирането на подписи в подкрепа на Орешарски, които доставя в кашони регулярно. Към моменти изчисляват събраните на около 1.4 млн. подписа.

За повечето обаче участията им в граждански комисии и съвети повдигат повече въпроси. Янко Петров например пита по какви критерии се влиза в обществените съвети. Ангел Гаджев от СМС - как знаем коя гражданска организация е подготвена и коя не. Той смята, че гражданите в момента нямат легитимност да взимат решения и че има нужда от законодателни промени, които да указват по какъв начин те могат да участват в управлението.

Както отбелязва програмният директор на Българския център за нестопанско право Любен Панов: "Въпросът е не просто да се опиташ да включиш всички, а да изградиш методологията, по която да им взимаш мненията. Добре е когато се опитваш да включиш хората, да не е проформа - хората обсъждат, а накрая решенията се взимат извън този формат." Неговата организация е пример за НПО с доказана експертиза, която избира да участва в работните групи на управляващите, за да е сигурна, че промените вървят в правилната посока. "Има важни неща, които се случват в момента, и ако не взаимодействаме с държавата, те ще се случат без нас", допълва Любен Панов.

Крайният резултат е, че истинският разговор между управляващи и общество не се случва. Няма и реален граждански контрол. Както утвърдените НПО с ясна сфера на дейност и доказано финансиране, и новите формирования виреят в отровена среда - борят се за промяна на правилата, но с ограничени механизми за гражданско участие във властта. Обществените съвети и парламентарните комисии всъщност дори не са най-важните инструменти. Много по-голям смисъл има например от навременните широки обсъждания на законопроекти, от срещите на депутати по райони, от лесния достъп до информация, дори от местните референдуми по конкретни въпроси. "За да има истинско взаимодействие, и двете страни трябва да виждат ползата от това", смята Любен Панов. А Христо Иванов обобщава, че "тепърва като граждани трябва да се научим да играем мача с управлението".

Докато това се случи, ще гледаме тази противоречива смес от активисти, наивни ентусиасти и откровени подставени лица, която пълни залите на парламента и Министерския съвет. Хора, които се заблуждават, че властта не просто ги слуша, но ги и чува, застанали срещу политици, които се правят, че срещите с тях имат някакво значение. Вместо гражданско общество - потьомкинско село.