През 2013 г. кредитирането се е забавило до най-ниска стойност от началото на кризата, сочи анализ

Кредитирането през 2013 г. се е забавило до най-ниската си стойност от началото на кризата. То отбелязва ръст от едва 0.7 на сто към октомври, а секторът е продължил да губи ефективност.

Съотношението приходи-разходи се влоши до 53% към октомври 2013 г. спрямо рекорда от 47% отчетен през 2007 г. Това се казва в анализ на главния икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов за банковата система.

В него все пак се отбелязва, че уязвимостта на българския банков сектор е продължила да намалява през 2013 г. Сред факторите допринесли за това са приключването на процеса на намаляване на външната задлъжнялост и чувствителното забавяне на темповете, с които нарастват лошите кредити.

"За сметка на очаквани нови разходи за обезценка в размер на около 1.1 млрд лв. през 2013 г., бяха абсорбирани допълнителна част от загубите, резултат от спукването на балона с недвижимите имоти и рецесията от 2009 г.", се посочва в анализа. 

Съществуващите капиталови буфери се очертава да нараснат със сума от малко над 500 млн. лв., което е и очакваната за 2013 г. консолидирана печалба на сектора.

Павлов припомня и че през изтеклата година продължи намаляването на лихвите по кредитите със скорост изпреварваща тази по депозитите.

Какво очаква банките през 2014 г.? 

Лихвите както по кредитите, така и по депозитите и през 2014 г. ще продължат да "пълзят надолу", посочва Павлов. Той отбелязва, че за разлика от предходната година, през 2014 г. са сравнително малко банките, които ще продължат да привличат по-агресивно депозити. В допълнение значително по-ниската инфлация от година по-рано сега прави възможни същите реални лихви по депозитите на резиденти при по-ниски номинални лихви.

Въпреки това и през 2014 г. банката очаква ръстът на депозитите да изпревари този на кредитите, но поведението на банките ще се промени. "Те ще използват част от генерираната от секторите на домакинствата и фирмите ликвидност, за да продължат с преструктурирането на пасивите си, като изплатят най-скъпите си източници на финансиране, а свободните средства, в преобладаващата им част, насочат към пазара на книжа с фиксиран доход. Известно увеличение на външните активи също ще бъде на дневен ред в хода на следващата година", се посочва в анализа.

В същото време се очаква в средносрочен план търсенето на нови кредити да остане слабо. Основните фактори за това са крехкото възстановяване на икономическия ръст, все още високите нива на дълг в някои сектори на икономиката, продължавата политическа нестабилност и икономическа несигурност.

Финансовото преструктуриране на компании в затруднено положение продължава да протича бавно, което пречи да се намалят разходите, свързани с принудителното събиране на вземания. Загубите в портфейлите от кредити изглежда не са абсорбирани напълно и ще продължат да поддържат разходите за обезценка на високи нива поне още няколко години, посочва икономистът.

"Всичко това сочи, че приходите от основна дейност ще останат под натиск, а с това ефективността на сектора ще остане близо до наблюдаваните в момента нива от около 53% за съотношението приходи спрямо разходи", подчертава Павлов.
 
Той очаква да продължи процеса на консолидация в сектора заради нарастващата поляризация в представянето на водещите банки и малките играчи на пазара. (През миналата година стъпка в тази посока беше покупката на "МКБ Юнионбанк" от Първа инвестиционна банка - бел. ред.)
 
Според анализа начинът, по който клиентите работят и си взаимодействат с банките, бързо се променя, като това е глобален тренд, от който България не остава изолирана. Клиентите осъзнават в много по-голяма степен силата си като потребители на услуги и се интересуват от различни възможности за контакт с банките, които спестяват време и пари. Това принуждава банките да променят начина си на работа, при това, който по-добре и по-бързо разбира как еволюират предпочитанията на клиентите му, има и по-добър шанс да се адаптира към тази промяна.