Новият НК доказва: Наглостта на чиновника е безгранична

", коментира "24 часа". Новият проект за промяна на Наказателния кодекс (НК) не само продължава да пази митничари, полицаи, спецченгета, общински служители и всевъзможни други държавни мафиоти, които си искат пари под масата, но дори наказва със затвор гражданите, които са изнудени от тях да дават подкуп.
 
Става въпрос за провала на България в борбата срещу корупцията и вкарания в НК през 2001 г. чл. 307, който наказва със затвор всеки, който предложи подкуп на корумпиран чиновник, като по този начин не позволява нелоялните държавни служители да бъдат уличавани контролирано след решение на съда, както това се прави в по-развитите страни по света. Никой не се е осмелил в новите предложения да промени закона с кратък текст, който позволява да се дава контролиран подкуп. Проектът за НК бетонира тотално корупцията в България.

"В проекта за Наказателен кодекс всеки вижда това, което иска", казва в интервю за "24 часа" вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Тя посочва, че това, което пише в близо 600-те текста в проекта за нов НК, е професионалното мнение на юристите. Изготвен е от четирима министри в три правителства, от работна група, в която влизат върховни съдии и прокурори, научни работници, експерти. За първи път в проекта се криминализира цензурата в медиите. Позицията на Златанова е, че трябва да отпадне доживотният затвор без замяна. Решаващо за предотвратяване на престъпленията не е тежестта на наказанието, а неговата неизбежност. 

"Тъй като законът е от такова обществено значение, касае всеки от нас, е задължително да чуем и обществото. Най-вече мнението какво искаме от наказателната политика", смята Златанова.

"Безпризорно стайно цвете", така е озаглавен един от водещите политически коментари в "Труд". Стайното цвете "Атака", над което парламентът трябваше да трепери, защото иначе "държавата се срива", напоследък, изглежда, има психиатричен проблем. Обществото се тресе от възмущение, прокурорът говори за въздушно и наземно хулиганство и всички са на мнение, че самозабравянето на Волен Сидеров и неговата карибска група е преминало всякакви граници не само на приличие, но и на здрав разум. Сидеров си изпуска нервите, защото съвсем наскоро изпадна в положението на ронин - самурай, останал без господар. Най-оправните депутати от ГЕРБ започнаха да се спасяват поединично и осигуриха на комунистите и ДПС гласовете, които те иначе трябваше да си купуват от "Атака". Така волният политик Сидеров стана ненужен.

На 10 януари Георги Първанов извади от нафталина движението си АБВ, съобщава "Стандарт"Позитано" отваряне на два фронта в сърцето на БСП, и то само за първата десетдневка. 

Татяна Дончева извади от калъфа "Движение 21" и мобилизира запасняци за европейските избори. Георги Първанов пък обяви своето политическо възкресение. И удари в гръб своята партия. Потенциалните листи на "Движение 21" и АБВ като нищо ще отвлекат немалко червени гласове на изборите. От друга страна Първанов има няколко верни хора сред червените депутати начело с Кирил Добрев, които заедно с други луди глави при удобен повод са в състояние да дръпнат шалтера на мнозинството и кабинета. Добрата новина за Сергей Станишев е, че традицията повелява крах за всеки, тръгнал да цепи Столетницата.

"Самоубийство в името на оцеляването", коментира "Преса". Точно този абсурд произведе т.нар. Реформаторски блок, след като покани ГЕРБ на разговори за общи действия срещу кабинета. Самото признание, че партията на Бойко Борисов е част от тази палитра вече зачеркна претенциите на реформаторите да бъдат нейна алтернатива. В момент, когато ГЕРБ започна да се разпада (вече има двама отцепници), а приватизирането на протестите не успя да обслужи частния му интерес, съюзяването с партията на Борисов прилича на спасителна операция на камикадзе. Вероятно от страх, че собственият им проект издиша, формациите от Реформаторския блок й преливат сили и я реанимират за нов живот, без да си дават сметка, че по този начин отблъскват, а не привличат симпатизанти.

Държавата ще направи отчаян опит да си събере 1,9 млрд. лв. от глоби, които се дължат от граждани и фирми, отбелязва "Сега". За целта те ще бъдат прехвърлени за събиране от Националната агенция по приходите на държавните съдебни изпълнители, съобщи вчера заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева. Става дума за всякакви глоби, които се налагат от КАТ, общините, ведомства, агенции, данъчните и др. Всички те са изискуеми, т.е. не са обжалвани пред съд и не им е изтекла давността. Около 40% от глобите са на стойност до 100 лв. Обяснението на данъчните за това, че не успяват да ги съберат, е, че става дума за много на брой и малки като стойност глоби. 

"Затънали в яма от 1,9 млрд. лв.", коментира "Труд". Сумата се равнява на парите за пенсии за три месеца. Тя е достатъчна да се намали ДДС от 20 на 15% за една година. Несериозно е държавата да се лишава от суми и после да казва, че няма пари за болниците. Освен това е опасно, защото стотиците нарушения на правилата, които правят живота ни ад, остават ненаказани.

"Предизвестеният край на протеста", коментира "Монитор". Хората се нагледаха вече на какво ли не - то не бе хепънинг на открито, не бе флашмоб, вувузели, дефилета на красиви и умни и какво ли още не. Само че протестът стана рутинен. А когато нещо става постоянно, то неминуемо губи своята идентичност. Дори умира. И тогава колкото и да надуваш клаксоните, никой няма да те чуе. Защото перманентният протест е без лице и дори става комичен. Дори дразнещ с неудобствата, които предизвиква на забързаните в своето ежедневие граждани. Затова е вярно, че историята понякога се повтаря, първо като трагедия, а после като фарс. 

Добри новини за два от най-важните икономически показатели - промишленото производство и вътрешното потребление, отчете Националният статистически институт за ноември, отбелязва "Труд". Ведомството регистрира ръстове както спрямо предходния месец, така и на годишна база. Данните за октомври също бяха добри, а декември, за който все още няма информация, традиционно е най-силният месец в търговията на дребно. Това до голяма степен предопределя, че и през последното тримесечие на м.г. е имало ръст на брутния вътрешен продукт. 

"Първите седем", коментира "Капитал". През 2007 г. си представяхме, че положението седем години след влизането в ЕС ще е много по-добро, отколкото е сега. В началото на 2014 г. е очевидно, че има положителни промени. България, макар и бавно, продължава да настига западноевропейските държави. Но лустрото на еврочленството не може да прикрие провала да се реформират институциите, така че да работят в интерес на хората. В последните години България пада във всички класации, които оценяват бизнес средата или нивото на корупцията много по-бързо, отколкото се изкачва в тези класации, които измерват повишаването на доходите. За това не е виновен Европейският съюз. Той не е организация, която автоматично сбъдва мечти, а само дава възможности. Дали ще ги използваме напълно, зависи от нас. Хубавото е, че възможностите (засега) са още тук. Остава само желанието и организацията да ги използваме за правилните цели.