Сирия: Борба между руснаци, американци, араби и иранци

Театър на антиправителствени протести, които се изродиха в гражданска война с невиждана бруталност, Сирия за три години се превърна в минно поле, където американци, руснаци, монархиите от Залива и иранците си противоборстват от разстояние, пише Франс прес.

Доставки на оръжия, финансова подкрепа, тайни дипломатически борби: от войната в Ливан през 80-те години никоя страна не е концентрирала едновременно такова ниво на насилие и на борби за влияние между регионалните и световните сили.

В тези сложни дипломатически игри страни като Иран все си пеят същата песен. Някои, като Русия, засилиха влиянието си. Други, напротив, загубиха територия и изглежда се отказват от играта, както САЩ.

САЩ: От изкушението за военни удари до постепенно дезангажиране

Американското правителство отдавна гръмко призовава за оттеглянето на президента Башар Асад. То дори изглежда обмисляше изпращането на оръжие за сирийските бунтовници по подобие на подкрепата за афганистанските бойци през 80-те години. Западният натиск начело с Париж, Вашингтон и Лондон непрекъснато нарастваше до кулминацията си след химическата атака през август 2013 година край Дамаск. Никога от началото на кризата Западът не беше толкова готов да удари Дамаск. 

Но президентът Барак Обама, поставен натясно, предпочете да отстъпи. Оттогава той изглежда е изоставил военния вариант и отправя по-умерени критики срещу Башар Асад. Сирийският президент, който отново контролира ситуацията, изпраща в Швейцария делегация, която показва сила.

Русия: Голямото завръщане на влиянието й в Близкия изток

Сирийската криза позволи на Москва да осъществи голямото си завръщане на международната сцена. Отслабена от разпадането на СССР през 1991 година, рядко в състояние да се противопостави на амбициите на Запада, Русия на Владимир Путин търпеливо играеше своята роля: блокиране на всякаква военна намеса с мандат на ООН и продължаване на доставките на оръжие в тази страна, която е от стратегическо значение за достъпа й до Близкия изток.

В разгара на кризата, когато Западът беше на крачка от изстрелването на своите ракети срещу Дамаск, Владимир Путин успя да наложи на всички през септември 2013 година споразумение за премахване на сирийския химически арсенал под егидата на ООН и да заглуши западните амбиции за намеса. Стратегия, която позволи на Москва да стане господарят на играта.

Монархиите от Залива: Твърдо подкрепящи опозицията, арабите си противоборстват чрез съперничещи си въстаническите групировки

Големи донори на сирийската опозиция с парите от петрола, сунитските монархии Саудитска Арабия, Катар и Кувейт бяха най-бързи в организирането на арабската опозиция срещу Башар Асад, особено в Арабската лига. Подкрепата им за въстанието е колкото политическа и религиозна, толкова и геополитическа.

Става дума за подкрепа на сунитското мнозинство срещу алауитското малцинство, клон на шиитския ислям, което е на власт в Сирия. И не на последно място - да се ограничи влиянието на Иран в Близкия изток.

Петролните монархии впрочем водят борба за влияние и помежду си. Извън Сирия - за контрола над представителните органи на опозицията (Катар срещу Саудитска Арабия), както и на територията на Сирия - между бунтовници и джихадисти, близки до "Мюсюлманските братя" или до салафитите.

Катар дълго време беше главният играч. Но след три години на криза Саудитска Арабия си върна контрола.

Иран: Шиитският "спонсор" на режима на Башар Асад

Важна регионална сила и съюзник на Москва, Иран, чиято покана за "Женева-2" предизвика яростта на опозицията, е "спонсор" на сирийския режим.

Иран превърна Сирия в крайъгълен камък на шиитската дъга в Близкия изток. Семейство Асад - както бащата Хафез Асад, така и синът му Башар, позволиха на Иран да стъпи в Ливан, където изключително силната шиитска милиция Хизбула е неговият основен "троянски кон". Бойците на Хизбула впрочем подкрепят сирийската армия в борбата й с бунтовниците и джихадистите.

Ръководителят на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф предупреди Запада преди конференцията: тези, които искат да държат на разстояние Иран - който първо беше поканен в Швейцария, а после поканата беше отменена - "ще съжаляват" за това.