"Депресиращо четиво" - под това заглавие сп."Икономист" коментира в статия оповестения вчера доклад на ЕК за България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка. Списанието заимства израза от коментара на британския посланик в София Джонатан Алън за докладите.
В поредния си доклад в рамките на механизма, представен в сряда, Брюксел продължи да мъмри България и Румъния за слабости в областта на законодателството, съдебната реформа и борбата срещу корупцията. Но двата доклада разказват две различни истории за напредъка, постигнат в тези области. В България "общият напредък все още не е достатъчен и е крехък". Румъния, от друга страна, е предприела "някои значителни мерки.../показващи/ реален ангажимент за реформи", отбелязва "Икономист".
В доклада, който британският посланик в България Джонатан Алън нарече в Туитър "депресиращо четиво", комисията възприе видимо по-рязък тон към България, пише "Икономист". България не успя да реформира тромавата и неефективна правосъдна система и да се бори едновременно с корупцията и организираната престъпност, но по-обезпокоителното според Комисията е, че трите различни правителства, които се смениха откакто е бил публикуван предишният доклад през 2012 г., не можаха да изградят съгласие за това как да продължат реформите, посочва списанието.
В статията се цитират някои критични заключения в доклада относно реформите в правосъдната система и се отбелязва, че Комисията споменава някои скромни подобрения при определянето на висшите магистрати и преразпределянето на натовареността. Но както посланик Алън резюмира доклада в Туитър, това са "няколко малки стъпки напред /и/ някои големи стъпки назад", отбелязва "Икономист".
Румъния, от друга страна, е извършила "необходимите и дългоочаквани законодателни промени", и също така е подобрила сътрудничеството между съдебните институции и министерството на правосъдието, според доклада на ЕК. Списанието цитира говорителя на ЕК Марк Грей, според когото все още остават безпокойства за независимостта на правосъдието, а редица примери илюстрират нерешителността за приемане на мерки в областта на прозрачността и борбата срещу корупцията.
В доклада си от 2012 г. комисията беше по-снизходителна към България, като й даде 18 месеца до следващия доклад, а Румъния беше оценена още веднъж в периода между двата доклада, отбелязва "Икономист"