Българите теглят заем крайно предпазливо, само в краен случай

Бягаме от нови заеми като дявол от тамян или сме много предпазливи, когато все пак вземаме кредит. Това безспорно е един от уроците на кризата, която засегна България, Европа и света, но и все по-видима тенденция у нас. През ноември 2013 година изследване на БАН показа, че над 58% от българите при никакви условия не биха взели кредит.

Януари традиционно е най-слабият месец в кредитирането. „Хората са приключили един период, в който харчовете са доста високи - коледните и новогодишните празници, и ново задлъжняване не е на дневен ред“, казва Тихомир Тошев, изпълнителен директор на консултантската компания КредитЦентър и управител на creditpiont.bg

Сега от ипотечни заеми се интересуват основно тези, които в края на миналата година са започнали търсенето на жилище, но не са приключили с процеса по закупуването му.

„Фирмите и физическите лица, с които контактуваме, са взели решения да ограничат до минимум новите заеми. Целта им е да погасят действащите и да прибягват до заем само в крайна нужда“, казва и Костадин Джигов, създател на първата борса за дългове cesia.bg и управител на СИС Контрол. По думите му всеки се опитва да намери така наречените „вътрешни резерви“ и да избегне новия дълг.

Вече сме далеч и от тегленето на кредит за почивка и екскурзии, което беше „модерно“ преди кризата. Хитовите ранни записвания за море се правят със собствени средства, обяснява Тошев. По думите му сега българите са по-внимателни и смятат, че не е много разумно да вземеш кредит, който ще връщаш две-три години, а ще похарчиш за седмица. Малка част от потребителите си разрешават да резервират морския отдих отсега с кредитна карта, като се стараят да покрият вноските в следващите два-три месеца.

Наблюденията на КредитЦентър сочат, че през изминалата 2013 година основно са се търсели кредити около 30 000 евро. Средният размер на кредита в края на годината е бил 33 000 евро. Очакванията са той да не се промени съществено и през 2014 година. Тошев обясни, че до голяма степен средният размер на ипотечния заем се определя от цените на жилищата, които „почти замръзнаха“. Типът жилище също има значение. Засега приоритетно остава търсенето на двустайни апартаменти в големите градове и на тристайни в по-малките областни градове, които най-често се кредитират със суми между 25 000-35 000 евро.

Изгодно ли е да вземем нов кредит, за да погасим стар?

Според Костадин Джигов за това е необходим анализ. По-ниската лихва по нов кредит не означава, че кредитополучателят ще има финансова изгода от операцията. Трябва да се вземат под внимание няколко фактора, като разходи по отпускане на нов кредит, променя ли се срокът за издължаване на заема, каква е конкретната цел на кредитополучателя. 

Има значение дали целта е по-малка месечна финансова тежест или дългосрочно намаляване на общия размер на върнатата сума. Затова, ако се затруднявате при вземането на такова решение, препоръката на специалиста е да се обърнете към финансов консултант.

Тихомир Тошев изтъкна, че правилното решение зависи от много неща – кога е взет старият кредит, в каква валута е теглен, за какъв срок и прочие. Факт е, че както има кредити с по-високи лихви от новоотпуснати, така има и изтеглени кредити, които са взети при по-добри условия от текущите за нови клиенти.

По думите му всеки кредит трябва да се наблюдава, особено ако е ипотечен – за голяма сума и дълъг период. Когато разликата вече става значителна – повече от 2-2.5 процентни пункта, е добре да се направи предоговаряне или рефинансиране на кредита, препоръчва Тошев.

Таксите по кредита – необходимо зло?

Такси по кредитите има от началото на пазара на ипотечно кредитиране в България. Клиентите ги плащат, защото офертите на финансовите институции са такива. В голяма степен те отговарят на таксите, които налагат и другите банки в ЕС и не само, посочи Тихомир Тошев.

Той очаква положително развитие конкретно за таксата за предсрочно погасяване, след гласуваната евродиректива, която дава определени рамки с цел сумата да не бъде пречка потребителите да рефинансират задълженията си.

По думите му, ако таксите намалеят, това би стимулирало част от потребителите да помислят за теглене на кредит, защото има такива, които гледат заема като цялостна картина, а не само лихвата по него.

Дали таксите на банките за отпускането, управлението и закриването на кредита са адекватни? Трудно е да се прецени, отговаря Костадин Джигов. Той напомни, че всички такси са упоменати в тарифите на банките, друг е въпросът, че съгласно общите условия те могат да въвеждат или променят такси през времето на действие на договора за кредит. „Проблемът е, че когато се взема заем, много често кредитополучателите не отдават такава важност на тези такси и са концентрирани само в получаването на парите“,  изтъкна Джигов.

Затова не пренебрегвайте съвета да четете – и дребните, и едрите букви, и въобще всичко. Колкото сте по-информирани, толкова шансът за неприятни изненади намалява.

Не мога да плащам, ами сега?

Безспорно е тревожно, когато се стигне до невъзможност взетият кредит да бъде обслужван. Наблюденията на Костадин Джигов са, че т.нар. „лоши кредити“ увеличават обема си с по-малко темпо.

„Преструктуриранията, които предлагат банките, не се различават съществено от първоначалните условия по обслужване на кредита. Лично аз съм виждал преструктуриран кредит със значително увеличена годишна лихва. Това по същество не е никакво облекчение за клиента. Общо банките ви предлагат да намалят размера на вноските по кредита за определен период 6 или 9 месеца, но след изтичане на този период обслужването на кредита се утежнява спрямо първоначалните условия на отпускане. Затова не трябва да се приема всяко преструктуриране“, съветва той.

По думите му всеки случай е индивидуален и е добре да се потърси мнение на финансов експерт, който не е свързан с банката.

По-ниски лихви, по-ниски лихви… дано!

В последните 3-3.5 години лихвите вървят бавно надолу след пика им през 2009 година, когато бяха достигнали 10%. Лихвите по ипотечните кредити в момента се движат между 6-7% и са най-ниските изобщо от съществуването на пазара в България, казва Тихомир Тошев.

Според него по темата има повече политическо говорене, отколкото да се предлага нещо, което реално би работело на пазара.

„Очакваме през тази година да видим още малко намаление на лихвите, но то няма да е голямо - в рамките на 0.25-0.75 процентни пункта за различните кредитни продукти, но все пак посоката ще бъде надолу“, прогнозира той.

Какво все пак могат да направят политиците движението на лихвите в тази посока да продължи? Да създадат по-сигурна среда, икономиката да работи, безработицата да е ниска, изброява Тошев. Той очаква през 2014 година все пак да има ръст в кредитирането във всичките му сегменти - потребителско, ипотечно, фирмено.

Това обаче не означава, че ще бъдем по-малко предпазливи, защото вече е ясно - заемът освен ползи, може да носи и вреди, когато не е добре пресметнат и преценен. Предпазливостта обаче, по думите му, може само да бъде от полза за пазара и за неговата стабилност.

Обратната страна на медала - докъде може да стигне българинът в спестовността си? 

Единият вид спестовност през последните години е свързан с това, че хората са несигурни за доходите си и се стараят да имат малък резерв да покрият събития като уволнение, намаляване или забавяне на заплата, болест и други. 

За целта се отлагат покупки или ремонти, които в добри години щяха да се състоят, обяснява Костадин Джигов.

Вторият вид спестовност е тази на хората с високи доходи, които до преди кризата влагаха средства в рискови фондове, ценни книжа, спекулативни сделки с недвижими имоти, търговски операции и други. Сега рискът от такъв вид операции е много висок и те предпочетоха да депозират свободните си средства в банките, допълни той.

Общият ефект е свиване в потреблението на дребно и в сектора на услугите. „Банките имат скъпа ликвидност, която трябва да обслужват. Затова това положение не е изгодно за никого в момента“, категоричен е Джигов.

Според него лихвите по депозитите трябва да покриват разходите по съхранение на средствата и нищо повече, а който се стреми към по-висока доходност, да я търси извън депозитите.