Европейските средства за градско развитие увеличени на 724.4 млн. евро

Лъвският пай от европейските пари за градско развитие по ОП "Региони в растеж" в следващия програмен период ще се концентрира в 10 града, а останалите 57 ще получат нищожни средства за следващите 7 години, пише Сега.

България прави пореден опит да спаси намерението си да отвори програмата за 67 града, докато Брюксел иска ресурсът да се концентрира в 6-7 града. За да не изглеждат сумите смешни при разпределението, програмата е пренаписана почти изцяло, като ресурсът за градове е вдигнат почти двойно. Последният й вариант беше публикуван снощи без никакъв дебат.

За 67-те града вече има 724.4 млн. евро (без 20-те процента национално съфинансиране) при 234 млн. евро досега. 45% от тази сума ще се концентрира в 9-те най-големи града плюс Видин. Видин влиза в групата на големите по изричното настояване на председателя на Народното събрание Михаил Миков, който е депутат от там, съобщи "Медиапул". Столицата ще вземе близо 108.6 млн. евро, а всеки от другите девет - Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград и Видин - по 24 млн. евро. 

Значително по-малко пари ще получат следващите 29 града - те ще си разделят 362 млн. евро. Още по-нищожно е финансирането за 28-те малки градчета, които получават 5% от общия ресурс, или 36 млн. евро. Разпределението на парите по градове бе съобщено от управляващия орган на оперативната програма на събитие на областния информационен център в София, което се оказа изненада и за самото регионално министерство.

Кметствата няма да се състезават за парите чрез проекти, а ще получават предварително определена сума за тях. Според старши експертът от управляващия орган на ОПРР Димчо Димов, цитиран от "Медиапул", страната ни все още не е постигнала съгласие с Европейската комисия относно броя на градовете, които ще се финансират по оста за развитие. Има голяма вероятност от финансирането да изпаднат 28-те най-малки градчета.

Сериозното увеличение на парите за градовете е за сметка на ресурса за образователна, социална и здравна инфраструктура. Средствата за образователна инфраструктура са намалени от 447 млн. евро на 131.5 млн. евро, а за социална - от 437 млн. евро на малко над 200 млн. евро. Не е ясно с какви аргументи се прави такова сериозно преразпределение на приоритетите на новата оперативна програма.