България - "изостанал страничен наблюдател" в своята външна политика и в тази на ЕС

"България не направи много, за да затвори политическата пропаст с останалата част от ЕС през 2013 г. Вътрешните напрежения попречиха на вече ограничения потенциал на страната да допринесе за европейската външна политика, а по ключови въпроси като енергийна сигурност България се насочи в посока Русия." Това е равносметката за страната в доклада за България на Европейския съвет по външнa политика (European council for foreign relations - ECFR) с автор Димитър Бечев. Той се публикува заедно с т.нар. Бележник на европейската външна политика(European Foreign Policy Scorecard), където България е в групата на т.нар. изостанали страни, където са също Гърция и Германия. Държавите, отбелязали напредък във външната политика, са Франция и Великобритания.

"Обхваната от вътрешна криза, България е сред най-големите "изоставащи" най-вече заради забавената реакция на бежанската криза в Сирия и сътрудничеството й с Русия по проекта "Южен поток", пише в бележника.

Бележникът на ECFR разделя страните основно на "лидери" и "изоставащи". Под лидер се разбира държава, която директно е повела някаква инициатива, като е убедила други държави да участват или пък индиректно, чрез примера си. Изоставащите, наречени slackers, са страни, които възпрепятстват или блокират развитието на политики, които да служат на интересите на Европа, за да преследват свои собствени тясно определени или краткосрочни национални интереси. По различните компоненти държавите могат да бъдат както лидери, така и изоставащи. Така например Германия е изоставаща по 4 показателя, но е лидер по други 10. България изостава по 3 показателя, но не е лидер по нито един.

"България изпадна в хронична политическа криза, която предизвика две последователни вълни протести. От избухването на общественото недоволство през февруари 2013 страната управляваха три правителства. Продължаващите демонстрации и поляризацията в страната не оставиха много място на премиера Пламен Орешарски за инициативи на европейско ниво. Извън Брюксел премиерът е посетил единствено Букурещ. Според текста през изминалата година страната е потънала в интровертност. "С нарастването на популизма и ксенофобията България се отдалечи от основното в ЕС. Страната зае слаба позиция по ключови вътрешни за ЕС дебати, включително този за ограничаване на свободното движение на хора, предизвикано от правителството във Великобритания. Присъединяването към Шенген пък отиде на заден план не само в Брюксел, но и в София, пише още Димитър Бечев от българския клон на Европейския съвет по външна политика.

Сферата, в която правителството на Орешарски отбелязва развитие, са били отношенията с Русия в енергетиката. Докладът отбелязва, че България и "Газпром", представляван от изпълнителния директор Алексей Милер, официално откриха 540-километровата отсечка от "Южен поток" на 31 октомври. През декември София инжектира близо 100 милиона евро в компанията, основана заедно с "Газпром" през 2008 г., и така се превърна в единствената държава в ЕС, която започна да реализира проекта. "Не беше изненадващо, че България беше сред държавите, посочени от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер като нарушители на европейското право и по-конкретно на Третия енергиен пакет", отбелязва докладът. "Изправена пред наказателна процедура, София даде мандат на Йотингер да предоговори междуправителствените споразумения, сключени с Москва за "Южен поток", като ги приспособи към европейското право в частта им за достъпа на трети страни до газопровода. Това решение беляза обрат в предполагаемия сценарий, в който "Газпром" виждаше София като вероятен лобист в Брюксел, за да получи изключение за "Южен поток". И все пак с право България си спечели етикета "изостанала" що се отнася до усилията на ЕС да гарантира газовата диверсификация", пише още Бечев.

Отделно премиерът Орешарски даде индикации за рестартиране на изграждането на АЕЦ "Белене". Според доклада освен увеличаващи зависимостта от Русия тези планове са изключително поляризиращи, тъй като предлагането на електричество сериозно надвишава търсенето в България, разходите са високи с времето непрекъснато нарастват, а и предвид широко разпространената корупция в енергийния сектор.

Колкото до кризата с бежанската вълна, Бечев отбелязва в доклада за България, че правителството остана сравнително пасивно, донякъде от страх да не загуби подкрепата на "Атака" в парламента. "София се забави в това да получи финансова помощ от Брюксел, да изгради сътрудничества с държави членки, също засегнати от миграцията, най-вече съседна Гърция, или пък да работи съвместно с Турция."

Докладът припомня обещанието на кабинета "Орешарски" да пренасочи фокуса от Близкия изток и Северна Африка към Западните Балкани. Така в центъра на вниманието попадна съседна Македония. Оставката на Борисов попречи на подписването на двустранното споразумение за добросъседство, което се предполагаше, че е почти финализирано. Служебното правителство продължи с острите изказвания срещу Скопие. Орешарски от своя страна се колебаеше между ангажимента и директния натиск.

През юли правителствата на двете държави проведоха работна среща, но през октомври външният министър Кристиан Вигенин на съвместна пресконференция с гръцкия му колега нарече Македония Бивша Югославска република Македония (БЮРМ), въпреки че България е признала съседната си страна с конституционното й име. По нито един от начините нямаше пробив в отношенията. България приветства присъединяването на Хърватия, като президентът Иво Йосипович посети София през октомври. По време на Съвета на ЕС София подкрепи започването на преговори за присъединяване със Сърбия и даването на Албания на статут на кандидат членка, но до голяма степен зае ролята по-скоро на страничен наблюдател.