Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература

1912 г.

Преводач, журналист, кореспондент на шведски вестници в Европа, автор на многобройни пътеписи от пътуванията в славянските страни, експерт по славянските литератури към Нобеловия комитет, истински интелектуален посредник между Швеция и славянския свят.

В България Алфред Йенсен бил за първи път през 1890 г., когато пристигнал с кораб по Дунав. Още следващата година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със спомени и разкази на съвременниците и преводи на стихове на Ботев. Тази книга е едно явление, благодарение на което шведите се запознали с поетичното и революционното дело на Христо Ботев значително преди други европейски народи.

В първите години на ХХ в. Пенчо Славейков става любим български поет и приятел на Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа.

Тогава, "за първи и вероятно за последен път", както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.

През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - "Коледари" и "Съдби и поети", превежда много други стихове, както и поемата "Кървава песен"Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - "Кървава песен".

Заради преждевременната смърт на Славейков обаче предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет.