Енергийният Франкенщайн на Европа

"Ние можем да избегнем това, което би могло да бъде бедствие за човека", заяви германският канцлер Ангела Меркел през 2007 г., когато лидерите на ЕС решиха да намалят емисиите от парникови газове с 20%, както и да генерират 20% от енергията в съюза от възобновяеми източници до 2020 година. Тези политики обаче не дават видим ефект върху климата и дори по-лошо: те са бедствие за ЕС. Подобно на Франкенщайн, ЕС създаде чудовище от възобновяема енергия и не знае как да се справи с него.

Усещане за проблем

Миналата седмица Европейската комисия публикува предложенията си за енергийната политика в периода след 2020 година. В тях комисията отбелязва, че от 2005 г. насам САЩ е намалила въглеродните си емисии с повече от 12 % (малко по-малко, отколкото в ЕС, където намалението на емисиите е с около 14%) до голяма степен благодарение на шистовия газ. Същевременно комисията отбелязва , че компаниите и домакинствата в ЕС стават все по-засегнати от повишаването на цените на енергията и разликата им в сравнение с тези в САЩ. Между 2008 и 2012 г. средната цена на електроенергията, заплащана от европейската индустрия, се е повишила с 16.7 %, докато за американските фирми тя е намаляла с 2,3%. Има и друга сметка - цените, които американските фирми плащат, са 45% по-ниски в сравнение с тези, които плащат фирмите в ЕС .

Но не само това: Европейската комисия смята, че цените на електроенергията ще се повишат с 31% до 2030 г. и то без да се отчита инфлацията, като тези разходи ще заемат все по-голям дял от европейския БВП. Увеличаването на разликите в цените на енергията може да намали производството и инвестициите и да промени моделите на световната търговия, признават експертите на комисията. И същевременно чиновниците признават, че ако други страни извън Европа се договорят да ограничат емисиите си на парникови газове, те биха помогнали най-много на енергоемките индустрии в Европа, което едва ли би бил стимул за тях.

Половин крачка назад

Но от институционална гледна точка няма връщане назад. След като реализира голяма част своя план за 2020 година, комисията предложи решение: движение в същата посока, но със значително по-малка решителност. Тя иска да отмени някои от най-бруталните политики. Биогоривата от първо поколение например имат ограничена роля в намаляването на въглеродните емисии в транспортния сектор, заради което те вероятно ще бъдат изключени след 2020 година. Комисията също така поставя черна точка върху политиката за биомаса (изсичането на дървета с цел изгаряне в електроцентрали), поставяйки под въпрос способността им да намалят емисиите на парникови газове.

По последни данни към края на 2012 г. в ЕС се намира около 44 % от капацитета на възобновяемите източници в световен мащаб. Комисията признава, че, тъй като държавите-членки са стимулирани повече, отколкото е необходимо, да инвестират във възобновяеми енергийни източници,това допълнително усложнява задачата.

Ето и пример: според Джон Констабъл от Фондация за възобновяема енергия инвеститорите във вятърна енергия получават субсидии, които им дават задоволителна възвръщаемост дори в години, през които не произвеждат толкова енергия. Годините със силен вятър се явяват бонус. За разлика от несубсидираните енергийни мощности, които са в доста по-неудобно положение . Техните постоянни разходи се възстановяват само от електроенергията, която успяват да продадат. По време на година със силен вятър например коефициентът на натоварване за конвенционалните енергийни източници може да падне наистина много, което прави почти невъзможно да се възстановят своите фиксирани разходи. Това се вижда най - добре при газовите електроцентрали. Миналият месец газовите електроцентрали са допринесли с 29% за нетната доставка на електроенергия във Великобритания в сравнение с 50% преди четири години. В резултат на това е налице недостиг на инвестиции в такъв вид мощности.

Шистов газ?

Комисията няма отговор за задаващата се енергийна криза в Европа, освен да облекчи задълженията на държавите-членки по отношение на възобновяемите енергийни източници. Тя също казва, че подкрепя "пазарно ориентирани подходи", включително постепенното премахване на субсидиите за някои енергийни технологии. Но как да се случи това? На срещата в Давос министър -председателят на Великобритания Дейвид Камерън спомена огромните възможности на шистовия газ. Използването на шистов газ обаче няма да бъде от голяма полза без наличието на газови електроцентрали.

Както показва примера на Европа, намаляването на емисиите от парникови газове е глобална надпревара, която никой не би искал да спечели. Защото загубите за победителя са огромни.