Саудитска Арабия: Безмерно богатство и липса на щастие

С пари могат да се купят много неща: лукс, влияние, сигурност и даже време. Обаче колко отчайващо е да си много богат, но да не можеш да получиш онова, което искаш. Пред подобна дилема е изправено най-богатото семейство в света - Саудитите от Саудитска Арабия, пише сп. "Икономист".

Само през последните три години тяхното кралство е продало на останалия свят петрол за около един трилион долара и е натрупало държавен резерв с размер, близък до БВП от 747 милиарда долара. Колосалните нови инвестиции в инфраструктурата, промишлеността, здравеопазването и образованието разпределят това богатство като с лопати.

В столицата Рияд предстои да бъде прокопана нова мрежа на подземна железница - но не само една линия, а наведнъж всичките шест линии изцяло, която трябва да бъде открита до 2018 г. И това е само един от много железопътни проекти. Кралството ще изхарчи около 30 милиарда за обществен транспорт в градовете Джеда и Мека, както и 450-километрово високоскоростно шосе от Мека до Медина на стойност 12 милиарда в добавка към други милиарди за национална мрежа за превоз на товари.

Но вместо радостна възбуда, каквато човек може да очаква, настроението сред 30-милионното население на Саудитска Арабия (една трета са чуждестранни работници и техните семейства), е натрапчиво неудовлетворение. Въпреки искрящите нови сгради, университети, "финансови центрове" и изникващите цели градове механизмът на правителството си остава неизменно скърцащ и омотан в ограничения. И въпреки че саудитците стават все по-изтънчени и светски - около 160 хиляди от тях учат в чужбина с правителствени стипендии, а останалите в страната са сред най-пристрастените към интернет в света, социалните, политическите и религиозните структури са все още задушаващи.
"Правителството държи хората кротки чрез пари, а редките случаи, когато това не сработва, чрез заплахи", казва един дипломат в Рияд. "Но това не е щастливо място", добавя той.
Обикновените саудитци нямат думата за това къде да се харчат парите. И те често виждат как след пищното откриване с фанфари на всеки нов проект остават огромни празни сгради и неизползвана апаратура. Онова, което чуват, са слухове за това кой от привилегированите царедворци или бизнес магнати колко пари е присвоил.
Независимо от острото противопоставяне между крайно религиозните и консервативни саудитци и по-напредничавите им съграждани, те са на едно мнение по два въпроса. Единият е, че сега не е време за дестабилизиране на страната - насилието и размириците на други места, предизвикани от Арабската пролет, до голяма степен стреснаха саудитците и те запазиха мрачно мълчание. Другият е, че ръководството на кралството блуждае без посока. Смята се, че крал Абдула, сега на 90, а може би и на повече години, е обграден от малък кръг съветници и синове, съперничещи си кланове са заобиколили 83-годишния престолонаследник Салман, а има и други претенденти за унаследяването. Посред интригите и машинациите изпъква липсата на въображение и прозорливост. "На тяхната възраст те не могат да посрещнат крива или фалцирана топка, ако предпочитате терминологията от крикета", казва един бизнесмен от Джеда.
Нараства безпокойството и у съседите и съюзниците на Саудитска Арабия. Техните опасения не са само заради вътрешни напрежения. През последните години саудитската външна политика става по-настъпателна и същевременно по-непостоянна. Тя постигна някои скромни успехи. След дълги години на страх от "Мюсюлманските братя", чието множество негласни привърженици в кралството бе една от малкото потенциални заплахи за контрола върху властта на Саудитите, кралското семейство силно подкрепи отстраняването на тази групировка от управлението в Египет.
Мощната саудитска интервенция в съседен Бахрейн също укрепи управляващата там приятелска сунитска фамилия срещу онова, което саудитците смятат за опасно - повлияното от Иран шиитско въстание.
Саудитски официални представители смятат, че са успели да надделеят над Иран и Катар в съперничеството за регионално влияние. Но и Бахрейн, и Египет остават нестабилни и зависими от продължаващата саудитска щедрост. 
Междувременно опитите на Саудитска Арабия да повлияе върху други регионални противоборства, например в Ирак, Сирия и Ливан, протекоха далеч по-малко гладко. Кралството не съумя да се приспособи към решимостта, дипломатическите умения и даже финансовите инвестиции, с които си послужи Иран, за да подсили своите пълномощници в тези битки. Нещо повече - мнозина от неговите предпочитани клиенти станаха ненадеждни в най-добрия случай или убийствено фанатични - в най-лошия.
"Те имат прекалено тесен честотен диапазон", оценява един чуждестранен дипломат. "Той едва им стига да управляват собствената си страна, а да не говорим за някакъв амбициозен регионален дневен ред", добавя той. И това се отнася не само за действията към техните врагове, в които саудитците се препъват напоследък. Инициативата на кралството за превръщане на Съвета за сътрудничество в Залива (шестчленен клуб на богатите монархии от региона) в политически съюз бе торпилирано през декември от Оман на фона на тихото облекчение на останалите членки.
Освен това саудитците се почувстваха пренебрегнати от своя най-стар и най-силен съюзник САЩ, когато администрацията на Барак Обама не се възползва от златната според тях възможност да удари Башар Асад, след като през август той използва химически оръжия срещу бунтовниците в покрайнините на Дамаск. В проява на видим гняв кралството предприе безпрецедентен ход да откаже да заеме място в Съвета за сигурност на ООН. "Преди бяхме известни със своята "риалполитика" [политика на риала - паричната единица в Саудитска Арабия], подмята саркастично бизнесменът от Джеда, "но това, което правим сега, е политика на обидата".