Нов избирателен район във Варненската област скара ГЕРБ и БСП

Предложението на БСП за въвеждане на нов, 32-ри избирателен район в област Варна, скара ГЕРБ с управляващите. На вчерашното 7-часово заседание на временната парламентарна комисия за Изборния кодекс, приключило късно вечерта, ГЕРБ изненадващо възрази за първи път срещу идеята, въпреки че тя фигурира още в черновата на новия закон, изготвена през септември миналата година. Комисията обсъжда проекта на второ четене и текстовете тепърва ще се гласуват в пленарната зала.

Досега от опозицията не са критикували новото райониране и не предложиха промяната му между първо и второ четене. Пред "Дневник" преди седмица депутати от ГЕРБ дори разказаха, че ще се съобразят с идеята на левицата и ще предложат 32-ма депутати да се избират мажоритарно – по един във всеки район, вместо първоначално планираните 31. Във вторник пък на заседание на парламентарната група на левицата също възникнал спор по този въпрос, като основно депутатите от Варна защитили идеята за новия изборен район, но се чули много гласове, че няма нужда от ново делене.

В четвъртък вечерта от партията на Бойко Борисов настояха положението от сегашния закон да се запази – във всяка област да има по един район, като София е разделена на три района в града и един за областта, а Пловдив – на два – един за града и един за областта. Депутатът Красимир Ципов се аргументира, че винаги досега е имало 31 района и няма причина за промяната. "В Софийската и Пловдивската област влизат поне по 10 общини. Във Варна те не са повече от 5-6", посочи той.

Татяна Буруджиева (БСП) възрази, че Варна е единственият град с районно деление, който не е отделен от областта си при определянето на изборните райони. В крайна сметка по предложение на ДПС решението дали да се въведе нов район беше отложено.

Въпреки критиките на ГЕРБ

депутатите запазиха действащия 4-процентен праг за влизане в парламента

От опозицията настояваха в Народното събрание да влизат всички партии, които получат поне 3% от действителните гласове на избори. Аргументираха се с исканията на гражданите. От левицата възразиха, че има решение на Конституционния съд от 2009 г. срещу промените в изборния праг.

Мотивите на съда са от 2009 г., а сега ситуацията в страната е съвсем различна, настоя зам.-председателят на групата на ГЕРБ Цецка Цачева. "Да, прагът е традиция. Но ако го намалим, по-голямата част от българските избиратели ще са представени", заяви тя.

По настояване на председателя на комисията Мая Манолова (БСП) депутатите

запазиха възможността един кандидат да влиза в две партийни листи 

за парламентарни избори. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда предложи един кандидат да може да води само една листа, защото, ако се приеме исканата от БСП преференция, ще се стигне до изкривяване на вота на избирателите. С предложението на БСП гласоподавателите ще могат да преподреждат партийните листи, ако отделен кандидат събере поне 7% от гласовете за листата. Той обаче може да влезе в парламента като кандидат от друга листа и така да обезсмисли преференцията.

Мая Манолова определи аргумента на Цонева като "състоятелен" и обеща да го обсъди с парламентарната група на левицата. Въпреки това настоя сегашното положение да бъде гласувано, а с гласовете на ДПС и "Атака" то беше запазено. Манолова обеща, ако получи разрешение от групата на БСП, да предложи ново гласуване.

Същевременно от ГЕРБ заподозряха, че БСП ще се откаже от преференцията и ще използва като мотив предложените правила за печатане на бюлетините, които трябвало да дадат гаранции срещу изборни манипулации.

Според друго предложение от проекта на БСП, което беше прието въпреки възраженията на ГЕРБ,

Ще се гласува с два знака – Х и V

От ГЕРБ настояваха в бюлетините да може да се отбелязва само знакът Х, като така намалявала възможността за изборни манипулации. Именно по времето на ГЕРБ знаците бяха ограничени до Х.

Мая Манолова възрази, че новият кодекс не включва други нови знаци, освен отметката, която и сега често се използвала, и така щял да намалее броят на невалидните бюлетини.

Изборният ден ще започва в 6 ч.

С кодекса, приет при управлението на ГЕРБ, за първи път беше решено изборният ден да започва в 7 ч. и да продължава до 20 ч. Вчера депутатите върнаха стария график, при който изборният ден е от 6 до 19 ч. Депутатите от ДПС изразиха готовност денят да бъде удължен с един час, да започва в 6 ч. и да продължава до 20 ч. От левицата възразиха, че не е добре изборите да продължават в тъмната част на деня.

Предложението на БСП за въвеждане на машинно гласуване беше прието

с гласовете на ДПС и "Атака". Машините за гласуване ще трябва да издават хартиена контролна разписка, която се пуска допълнително в урна. В секциите, в които има машини, ще може да се гласува и с хартиени бюлетини.

Депутатите отхвърлиха идеите на "Атака" за инсталиране на камери в избирателните секции. Друго предложение на партията на Волен Сидеров – кандидатите на избори да декларират сексуалната си принадлежност и членството си в тайни общества – също не беше приета. Зам.-председателят на парламентарната група на "Атака" Павел Шопов настояваше, че декларацията за принадлежност към тайни общества е гаранция срещу задкулисието в политиката. "Не може едни и същи хора да се кълнат в тайни каузи, а след това – и в служба на българския народ", аргументира се той.