Машинното гласуване остава експеримент до 2016 г.

До президентските избори през 2016 г. гласуването с машини, което новият Изборен кодекс въвежда, ще остане експериментално. Изключение правят местните избори през 2015 г. Така при гласуването за евродепутати през май вотът от машините няма да се взима предвид при окончателното определяне на изборните резултати.

Председателят на временната комисия, която изготвя новия закон, Мая Манолова (БСП) неведнъж е заявявала, че машинното гласуване ще е експериментално. Преди приемането на проекта на левицата на първо четене през януари обаче такива текстове в него нямаше. На днешното си заседание комисията прие на второ четене предложението на Манолова, с което изборните резултати няма да включват вота от машините.

То беше подкрепено от ДПС, а от ГЕРБ възразиха, че месеци наред Манолова е уверявала, че на гласуването с бюлетини се слага край. "Лъжехте ни за машините", възмути се на заседанието на комисията зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цецка Цачева. Партията ѝ дори предложи новата технология да се въведе в максимум 1000 секции в цялата страна, а не в до 100 в един изборен район, както предвижда проектът на левицата. Идеята на ГЕРБ обаче не беше приета.

В четвъртък комисията прие правилата, по които протича самото машинно гласуване. Текстовете тепърва ще се обсъждат в пленарната зала. Машините ще трябва да отпечатват хартиена контрола, която да се пуска в отделна урна. Целта е избирателят да е сигурен, че гласът му е отразен правилно от устройството. В протокола на секционната комисия ще се отбелязва кой е гласувал машинно, а от ГЕРБ възразиха, че така може да се наруши тайната на вота.

Днес по идея на левицата беше намален и прагът на населението, при който населените места избират кмет – от 350 на 100 жители. Така много селища, които в момента имат кметски наместници, назначени от общинския съвет в местната община, ще избират кметове пряко. В сегашния кодекс, приет при управлението на ГЕРБ, прагът беше повишен от 150 на 350 жители.