Съюзът на съдиите предлага радикални промени в съдебната система

Радикално реформиране на управлението на  съдебната система чрез дълбоки промени в структурата,  функционирането  и начина на избор на Висшия съдебен съвет и на съдебните шефове,  чрез засилване на ролята и мнението на редовите съдии и осигуряване на действителна прозрачност на мотивите за кандидатиране и избор на членовете на ВСС и на шефовете на съдилищата.

Така най-общо могат да се формулират част от мерките, предложени от Съюза на съдиите в България (ССБ), да влязат в предстоящите изменения на Закона за съдебната власт.

Те бяха представени и обсъдени в петък на конференция с участието на министъра на правосъдието Зинаида Златанова, членове на Висшия съдебен съвет, професионални организации на магистратите, неправителствени организации с дейност в сферата на правосъдието.

Две колегии на ВСС - една на съда и друга на прокуратурата, за да се гарантира независимостта на съда

Разделянето на ВСС на две колегии - една на съда и друга на прокуратурата и следствието, е посочена като мярка да се гарантира независимостта на съда. Това означава висшият административен орган на съдебната власт - ВСС, да действа и като пленум - състоящ се от всичките 25 членове, и като две колегии, за да може съдии да се произнасят за съдии и съответно прокурори за прокурори и следователи при атестирането и кариерното израстване на магистратите.

Идеята е колегията на съда да се състои от 5-има членове, избрани от Народното събрание, и 6-ма членове, избрани от общото събрание на съдиите.

Колегията на прокуратурата и следствието да се състои от 6-има членове, избрани от Народното събрание, 4-ма членове избрани от органите на прокуратурата, и 1 член, избран от органите на следствието.

Трите най-важни комисии на ВСС да се формират от висши магистрати, за да да се повиши компетентността и доверието във ВСС.  Предлага се трите комисии - по предложенията и атестирането, по професионална етика и по дисциплинарна отговорност, които ще бъдат формирани към двете колегии, да бъдат постоянни и да имат за членове съдии от върховните и апелативните съдилища, съответно – прокурори и следователи от двете върховни  и от апелативните прокуратури, както и следователи от Националната следствена служба (НСлС) с едногодишен мандат и при ротация с оглед на приемствеността.

Пряк таен избор на членовете на ВСС от съдебната квота

Да се избират от общите събрания на съдиите с пряк таен вот членовете на ВСС от квотата на съда, прокуратурата и следствието. Пак с пряк таен вот да се избират и членовете на постоянните комисии от общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите.
Прекият вот беше препоръчван от Брюксел преди избора на сегашния ВСС, но управляващата тогава   ГЕРБ не се съгласи. Прекият вот на членовете на ВСС от професионалната квота беше нежелан, защото би преодолял внушенията на съдебната номенклатура, формирана от ръководствата на съдилищата, които на свой ред са формирани  по неясни критерии.

При избор на председател на съд ВСС да обсъжда и

кандидатура за шеф, предложена от общото събрание на съдиите от региона на горестоящия съд.

За да се повиши ролята на редовите съдии в организацията на работата на съдилищата, ССБ предлага да се запишат в закона по-големи правомощия на общото събрание на съдиите във всеки съд, като то - общото събрание - да одобрява заместниците на председателя. Пак общото събрание да определя натовареността на председателя с дела  и неговите заместници. Да се уреди  в ЗСВ и правомощието на общото събрание да определя специализацията по отделения. За да не продължава сегашната практика като във Върховния административен съд председателят еднолично да променя материата на отделенията според критерии, известни само на него.

Една от най-съществените промени, които се предлагат, е да се върне старата практика

ВСС ( пленумът) и Колегията на съда да действат на сесии, а не постоянно, както е сега.

Постоянно действащият ВСС беше въведен при присъединяването към ЕС с мотива, че за това настоявала Европейската комисия. Сега Съюзът на съдиите предлага отново да се заседава на сесии.  Това ще позволи според ССБ да се избират за членове на ВСС юристи, които упражняват активно професията си или заемат висши ръководни длъжности в органите на държавната власт или неправителствени организации, имащи за цел развитие и подпомагане на правната наука, правната култура или съдебната система, гражданското общество, както и защита на гражданските права.

Същото се предлага и за Колегията на прокуратурата и следствието, но ако има причини тази колегия да продължи да действа постоянно, няма правни пречки това да остане и занапред така, счита ССБ.

Няма съмнение, че мерките, които ССБ предлага да влязат в проекта за изменения на Закона за съдебната власт, ще срещнат сериозна съпротива сред поддръжниците на сeгашното администриране на най-високо ниво   в системата на съдебната власт, особено във Висшия съдебен съвет. Тъй като, ако се реализират, това означава радикален пробив в статуквото.

Системата в момента се управлява по най-непрозрачен начин,

чрез формиране с негласни лобистки способи  на съдебна номенклатура, която отдавна е изключила от значение мнението на редовите магистрати, сред които има почтени и компетентни професионалисти, но тяхното мнение не се зачита. Фактът, че само няколко членове на ВСС дойдоха на конференцията в петък, на която ССБ представи мерките, не вдъхва надежди.

Дали наистина предлаганите от ССБ идеи ще залегнат в законопроекта за промени на ЗСВ, неизвестните са много - това зависи от политическата воля на управляващото парламентарно мнозинство.
Единственото известно засега е, че Зинаида Златанова е първият правосъден министър от години, която нададе ухо за предложенията на професионалните организации на магистратите.

Бившият председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова коментира  промените като нов модел,  който ще даде възможност съдебната система да осъществи своя потенциал чрез привличане на съдиите в управленските процеси. Става дума за управление на системата чрез споделена отговорност", каза Тодорова.