Кралят на леда слезе от своята сцена

Хиляди руснаци препълниха спортната зала „Айсберг“ това са най-големите успехи на великия Плюшченко. 

Пътят към върха започва в началото на 1997 година, когато едва 14-годишен, руснакът става най-младият световен шампион при юношите. Само година по-късно – през януари 1998 година, Плюшченко става втори в Европа, като пред него е единствено бъдещият му най-голям съперник – 18-годишният негов сънародник Алексей Ягудин. В следващите 6 години двамата ще сътворят едно от най-големите съперничества на леда в историята на този красив спорт. 

Отново през 1998 г. 15-годишният Плюшченко печели бронзов медал от световното първенство, където победител е отново Ягудин. Още един сезон младият руснак остава в сянката на своя по-опитен колега, като взема сребърни медали от европейското и световното първенство през 1999 година. Шампион и на двете надпревари отново е Ягудин. 

2000 година е преломната в кариерата на младия руснак. На европейското първенство той най-после побеждава Ягудин в голямо състезание и се окичва със златния медал. На световното обаче младият руснак се проваля и завършва едва четвърти, а неговият сънародник отново стъпва на най-високия връх. С провалите обаче дотук – следващата 2001 година е годината на Плюшченко, който печели злато и на европейското, и на световното първенство. 

Олимпийската 2002 година е връхната точка в съперничеството между двамата руснаци. В Солт Лейк Сити златото е за Ягудин след невероятни програми и за двамата. За Плюшченко остава среброто от американската олимпиада. Ягудин печели златото още на европейското и световното първенство, а година по-късно контузия прекрати кариерата му едва на 23 години. Любопитно е, че Алексей става олимпийски, световен и европейски шампион, но така и никога не успява да победи Плюшченко във вътрешния шампионат на Русия. 

Оттук до Олимпиадата в Торино през 2006 година Плюшченко е истински хегемон, като печели 2 европейски и 2 световни титли. Звездният миг на Краля на леда настъпва в Торино, където той безапелационно става олимпийски шампион след феноменална кратка и волна програма. Месец след олимпийската титла руснакът става за трети и последен път в своята кариера световен шампион. 

След триумфалната 2006 година Плюшченко прави сериозна пауза в кариерата си. Една от причините е контузиите, които го преследват и му пречат в подготовката. Руснакът се завръща отново за олимпийските игри във Ванкувър през 2010 година, като целта му е само една – втора олимпийска титла. 

Преди игрите в Канада Плюшченко става европейски шампион и титлата от игрите изглежда почти сигурна. Не така обаче мислят съдиите, които отредиха на руснака второ място след американеца Евън Лисачек. Съдийското решение бе коментирано дълго след това, след като американецът взе златния медал, без да изпълни нито един четворен скок в програмата си, за сметка на Плюшченко, който направи комбинация четворен-троен скок. 

Контузиите не спират да тормозят руснака и след неговата трета олимпиада. Той става за последен път европейски шампион през 2012 година, а участието му на тазгодишната Олимпиада в Сочи бе истинска приятна изненада за почитателите му. 

Всъщност то започна с лек скандал, след като руснаците решиха да пратят на игрите 31-годишния ветеран пред шампиона на страната Максим Ковтун. Именно заради слабо представяне на Ковтун на световното първенство през 2013 година Русия спечели едва една-единствена квота за домашната си олимпиада, което бе истинска трагедия за страна с традиции в мъжкия турнир. 

А само преди седмица помним какво се случи – Русия стана отборен шампион в Сочи, а с това Евгени Плюшченко спечели своята втора олимпийска титла. Ветеранът бе смятан и за абсолютен фаворит в мъжкия турнир, но отново травма в кръста му попречи да атакува своя трети олимпийски златен медал. 

Така Краля на леда слиза от своята сцена с 2 олимпийски, 3 световни и 7 европейски златни медала. При мъжете той има общо 18 златни, 8 сребърни и 3 бронзови отличия от различни международни състезания. Това е Евгени Плюшченко – една истинска епоха във фигурното пързаляне.