Преглед на печата

ГЕРБ - партията, която е винаги на Бойко Борисов", коментира "Труд". Самият факт, че председателят казва, че партията не е лидерска, говори точно за обратното. В  нелидерските партии въпросът просто не се обсъжда. Няма друг партиен лидер в България, който да посочва и подрежда кадрите. И ги вика да застанат на сцената зад него, докато говори. Борисов вече има не един, а трима заместници. Но както и преди организационната работа в партията си остава в ръцете на Цветан Цветанов.За ГЕРБ той е моторът, без който партийната машина няма да може да изкара и най-обикновените избори. На форума вчера ГЕРБ показа, че в партийното строителство ще следва свойпът, който може да се резюмира така - ние сме млада партия, за нас старите принципи не важат, ще правим, каквото решим, няма да плащаме дан"обществено мнение", дефекта ще превърнем в  ефект.

За разлика отпреди година сега вятърът издува платната на ГЕРБ, коментира "Стандарт". Партията удържа да не се разтури в опозиция въпреки солидната службогонска фракция, която остана на сухо след смяната на властта. Борисов вече не е сатанизиран, а и подписката за референдума му позволи да обедини усилия с другите десни сили и с протестиращите за мощно настъпление срещу управляващите. Най-големият проблем на Борисов ще дойде, ако един ден той отново попадне във властта и се окаже, че не само не е разбрал защо разярената улица го свали от власт, но и не е успял да трансформира ГЕРБ в нормална дясноцентристка партия.

"При наличието на Цветанов в българския политически живот в много активна позиция, каквато той запазва, може да се очакват всички сегашни недемократични методи - платени протести, компромати, заливане на хората със скандали, без да има разсъждения върху съдържателната политика, още по-малко пък по европейската. Намирам оставането на Цветанов в ръководството на ГЕРБ като трагедия за българския политически живот", посочва в интервю за "Монитор" политологът Мария Пиргова. По думите й лидерът на ГЕРБ е във форма на монета с две страни. От едната страна е Бойко Борисов, от другата - Цветан Цветанов. С оставането на Цветанов Борисов признава, че структурите не са негови, че методите, с които ГЕРБ смята да спечели изборите, са полицейски и произтичат от характера на Цветанов. Това са признания, които не работят в полза нито на ГЕРБ, нито на Борисов, нито на дясното в момента, допълва Пиргова.

"Страстите футболни станаха занимание на хора от гетото", коментира в "24 часа" политологът Димитър Аврамов протеста в Пловдив и погрома над Джумая джамия. Посочва се, че у нас футболът и спортът са немислими без хулиганство, а футболен фен означава човек, който се държи безотговорно. За съжаление терминът футболен фен вече разширява негативното си развитие и по отношение на социално-обществени процеси, които нямат нищо общо с футбола и със спорта. Наивно е да си мислим, че това, което се случи, няма отзвук извън България - в ЕС. 

"Малцинствата не са проблемът на мнозинството", коментира "Сега" упоритите опити на определени политически среди да посеят враждебност между различните групи от населението. Типичен пример е битката между протестиращи националисти и полиция в Пловдив заради карловската Куршум джамия. Все ще се намери някой, който да представи случилото се на местните мюсюлмани като началото на нов възродителен процес. ДПС избуя като бурен върху страховете на турско-мюсюлманското малцинство и дори успя да се настани трайно във властта. После дойде "Атака" - като реакция на онази немалка, както се оказа, група от обществото, която мрази турците заради Ахмед Доган; циганите, защото са много, и гейовете, защото съществуват. Днес и двете партии са в парламента и решават бъднините на страната, експлоатирайки безогледно страховете и предразсъдъците на избирателите си. 

"Мълчанието на един народ", коментира "Дума". Потресаващото в "събитието" Луков марш и неговите неизменни трима-четирима публични защитници е в мълчанието и в този смисъл - в съпричастността на цяло едно общество. Общество, което година след година търпеливо гледа и слуша една патриотична апологетика.

"Мажоритарната система е в полза на големите партии", коментира в "Труд" политологът Антоний Тодоров. Според него една от многото заблуди, които се разпространяват в нашето общество, е, че мажоритарните избори улесняват избирането на независими  от партиите депутати. В страните, където се прилага мажоритарна избирателна система, отдавна вече няма практически независими кандидати, избрани извън партиите - мажоритарните кандидати са и партийни. Но дори да си представим, че в няколко едномандатни избирателни района бъдат избрани независими кандидати - в Народното събрание те ще бъдат винаги малцинство по отношение на партийните групи. Да си представим и друго - корпоративни кандидати, представени като независими и финансирани мощно от някоя местна групировка. Това не би било в полза на мажоритарната система. Която бездруго има класически недостатъци – работи в полза на двете най-големи партии и фактически елиминира останалите.

Все повече хора стават обект на интерес от МВР, ДАНС и другите служби, които следят телефонния и интернет трафика. Това показват данните от Софийския районен съд за исканията на МВР и службите за достъп до телефонни разпечатки и данни за интернет трафика, поискани от "Сега". За 2013 г. исканията до съда са 8345, което прави по 22-23 дневно. Едно искане не засяга само един човек, тъй като в повечето от тях не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки. Така реалният брой на хората, които са обект на проследяване, лавинообразно нараства. Данните за 2012 г. сочат, че исканията са били по-малко - 8257. Магистратите обаче отказват по-често от 2012-а.

Мечтаното повишаване на стандарта на живот у нас продължава да е мираж въпреки членството в Европейския съюз, пише на първа страница "Труд". Статистиката показва, че от 2006 г. до сега покупателната способност на населението се е увеличила с 4 мъжки костюма. Измерено в дамски обувки сме забогатели с 50 чифта, а в свинско месо - с 237 кг. От началото на еврочленството ни покупателната способност се е увеличила от 37 на 47% от средната за ЕС. С такова темпо ще ни трябват минимум още 30 години, за да се изравним по благосъстояние със средния европеец.

"Държавата да удари рамо на малките фирми", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с Лукан Луканов, председател на Съюз "Произведено в България". Той лансира идеята правителството да промени или да пренапише закона за малките и средните предприятия, да издигне ранга на сегашната изпълнителна агенция за малките и средните предприятия. Или да се раздели мегаминистерството на икономиката и енергетиката и да се създаде министерство само на икономиката със заместник-министър за МСП, за да е ясно коя е държавната структура, която се фокусира върху тази проблематика, и тя да присъства на всяко заседание на Министерския съвет.