Мартин Петров: Феновете ще ни простят, ако изиграем силен мач на „Уембли"

Искам да направим силно начало, мечтая за това. „Уембли" е точното място, а родината на футбола - точният отбор за реванш пред българските фенове. Един силен наш мач там ще ги върне на стадиона, ще ни простят всичко, знам го, коментира Мартин Петров в интервю за „Труд".

От дълго време не сте давали интервюта за българската преса, г-н Петров. Да не обмисляте и вие да се присъедините към групата на мълчаливците в националния отбор?

Не, аз този мач съм го играл вече. Доста по-рано. И разбрах, че мълчанието не е за мен. Не е начин, с който може да се оправят нещата, ако има нещо криво. Но да си призная, вече пресявам контактите си с медиите. Времето ме научи да съм по-внимателен. За добро или за лошо е така.

Имате нов отбор в Англия. Как са нещата в „Болтън"?

Нямаме загуба след първите три кръга във Висшата лига, което автоматически означава, че нещата вървят добре. Идеални не могат да бъдат, наясно съм. В отбора има хубава атмосфера, има настроение, феновете и всички в клуба се отнасят супер към мен и ми помагат да си върна формата постепенно. Търпеливи са и ме подкрепят след дългото отсъствие заради контузиите.

Повече от три месеца не беше ясно кой клуб ще изберете. Парите ли бяха проблемът?

Не, абсолютно не. Заплатата ми сега е по-малка отколкото в „Манчестър Сити", но това на този етап от кариерата ми не е най-важното. Достатъчно голяма е. Имах четири оферти и избрах тази, която е най-добра за семейството ми. Ако съм сам, е все едно къде ще ме захвърли животът. Е, по-добре е, когато те захвърли в лукс, но... каквото дойде. Когато си семеен обаче, фамилията е на първо място. В случая не се наложи да сменяме къщата, в която живеем вече три години в Манчестър. Децата ми остават в същото училище. А аз съм само на половин час път с кола до базата на „Болтьн". И то половин час нормално каране, не говорим за свръхзвукови изпълнения.

Големи болки изпитват през последните 6 години и феновете на националния. Ще се промени ли нещо в предстоящите евровалификации?

Знам, знам... Изгубеното поколение, нали така беше? Аз не съм изгубил обаче надежда за реванш. Винаги съм давал максимума с националната фланелка и така ще бъде и в тези квалификации. А какво ще стане, само Господ знае. Искам да направим силно начало, мечтая за това. „Уембли" е точното място, а родината на футбола - точният отбор за реванш пред българските фенове. Един силен наш мач там ще ги върне на стадиона, ще ни простят всичко, знам го. Но как беше - едно е да искаш, друго да можеш, трето да го направиш! Дано да докажем, че можем! Вярвам, че можем!